Кабули от Варна :: СЛЕД КАТО СТАНА ВЪПРОС ЗА ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА, РЕДНО Е ДА ЗАПИТАМЕ И ЗА ГЕНИИ СРЕД РОМИТЕ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

17.02.2014 22:15 - СЛЕД КАТО СТАНА ВЪПРОС ЗА ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА, РЕДНО Е ДА ЗАПИТАМЕ И ЗА ГЕНИИ СРЕД РОМИТЕ

Прочетен: 463 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 17.02.2014 23:03

А знаем ли що е гений? Можем ли да дефинираме това понятие? Та на 16 години Македонски (1) бил цар. На 22 превзема Тива, а на 31 - Вавилон и повежда войските си към Индия. Животът му е като следа на ярко светещ метеорит на небето. Но гений ли е той? На осем години Моцарт (2) бил вече виртуоз. На 10 години (Келвин (3) постъпил в университет. Тези деца гении ли са? Английският поет Хърдсуърд (4) определя гениалността като обогатяване на интелигентността с непонятен нов елемент. Гьоте (5) дава поетично обяснение на гениалността - любов към истината и постоянен стремеж към нея. Общо взето дефинициите за гениалност се свеждат до извода, че тя е висше състояние на творческите сили на човека, но защо тогава в писаната човешка история гениите не са повече от 500 души? Защото потенциалните гении може да са десетки хиляди, но те поради различни причини не се осъществяват масово, а в порядъка на 1:2 000 до 1: 10 000, а признати за такива са 1:10 000 000 души Ако приемем, че не ни е известен гении, който да е казал :"Аз съм ром!" или въобще не ни е известен гений от ромски произход, то за това си има обяснение. Генетичните фактори не играят съществена роля за изграждането на личността на гения. Закваската му зависи от биосоциалните и социално биологическите условия на живот и развитие. Независимо от нашия статус, всички ние притежаваме редица основни права, които ни осигуряват същесвуването на биосоциално същество. Това са онези огласени първични права, присъщи на човешката природа. А сега нека да си отговорим през кой период от човешката история тези права са били спазвани, както на всички, така и в частност на ромите като право на живот - забрана на робството; правото на свободен трд; правото на медицинско обслужване и т.н. Развитието на гения е биосоциален въпрос, а неговата реализация е социално биологически проблем - социален строй, образование, самоопределяне. За да стане ясно разликата между двете определения, трябва да се каже, че биосоциалния въпрос е отношението на институциите към личността, а социално биологическия проблем е отношението на личността към обществото и на обществото към личността. Ромът, като цяло, не живее в обстановка, обусловена от онези социални фактори, които да окажат решаваща роля в развитието и реализацията на личността. Той се ражда в атмосфера, в която детско-юношеският му период е будна кома. Като дете той рядко е свидетел на положителни явления в неговата общност, които да запечата в съзнанието си и да се връща към тях, в определени моменти от своя съзнателен живот. Тук можем да зададем и въпроса защо детето ром не отива на училище. Децата - нека да оставим децата гении на страна - склонни към много добро и отлично отношение към училищната дейност и по-точно към даден предмет, който им се отдава с лекота, са израснали в семейства на "приемственост". Голяма част от родителите са добри специалисти в областта на бъдещата дейност на децата си. Така в семейството на много добър и известен хирург вероятността едно от децата да стане още по-добър хирург е много голяма. Именно за това виртуозите в музиката сред ромите са много, защото децата им са расли в музикална среда и детският мозък е попивал музиката като попивателна. Но въпреки благоприятно създадената среда, не всички деца се развиват така , че да възбудят възторга на родителите си.Често сме свидетели как децата на семейства, живеещи в отлични условия за развитие на личността, се превръщат в престъпници. Това е така, защото в края на краищата гениалността зависи само не само от създадените условия за развитие, а и от наследствените механизми на творческата надареност. Училищната система трябва да се съобразява с тях и в никакъв случай да не игнорира нито едно дете по признаци от етнически, расов и религиозен характер, защото е възможно и в сламената колиба да се роди маршал. Дядото на Андерсен (6) е бил психично болен, майка му полуграмотна перачка, а баща му извънаредно беден обущар. Да, но той е магьосника на детските приказки, с които сме израснали. Всеки един от нас е е неповторима индивидуалност. Сещам се за Волтер (7), който бил възпитаван от йезуитите, но цял живот се е борил против църквата. Ще завърша с думите на канадския физиолог от унгарски произход Селие (8): "Културата, здравето и мощта на науката зависят преди всичко от нейните творци и фундаментални изследователи, от хората с "голяма глава". Трябва да бъдем сигурни, че не са малко имената на известните творци в различните направления на културата и науката. Друг е въпроса, че ние не знаем техния произход или си изграждаме митове за него. Но това няма никакво значение, защото човек може да се скрие от света, НО НЕ МОЖЕ ДА ИЗБЯГА ОТ СЕБЕ СИ. 1 - Александър Македонски упрявлянал древна Македония от 336 до 323 г. пр. Хр. 2 - Волфганг Амадеус Моцарт - 1756 - 1791 3 - Уилям Томпсън (лорд Келвин) - 1824 - 1907 - британски физик и инженер 4 - Уилям Уърсуърд (1770 - 1850) - английски романтичен поет 5 - Йохан Волфган фон Гьоте (1749 - 1832) - немски писател, поет, учен, философ и политик 6 - Ханс Кристиян Андерсен (1805 - 1875) - датски детски писател и поет, придобил световна слава със своите приказки за деца 7 - Франсоа-Мари Аруе Волтер (1694 - 1778) - френски писател и философ 8 - Ханс Бруно Хуго Селие (1907 - 1982) - канадски ендокринолог 9 - ендокринология - медицинска специалност, изучаваща жлезите с вътрешна секреция в човешкия организъм и техните заболявания

Нагоре