Прочетен: 372 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 18.12.2013 19:42
Полицай бе осъден за това, че изтръгнал показания с електрошок, научи "България Днес".
Случаят датира от 2008 година, но сега се стига до присъда. Гл. инспектор Илиян Илиев, който по-късно е повишен до началник на "Борба с организираната престъпност" в Ямбол, по онова време е шеф на "Престъпления против личността" в сектор "Криминална полиция" в града. Именно той ръководи оперативната група, която се заема с разследването на убийство, извършено в село Борисово. Около обяд на 27 юли 2008 г. в дома му е открит разстрелян 63-годишният Иван Генчев. Убит е с 4 куршума в главата и два в гърдите. Генчев е лежал дълго време по затвори. Повечето местни обаче го харесват, защото бил единственият, който се опълчвал на тамошните бабаити, разпореждайки се като феодали в Борисово.
......................................................................................................
По същото време, когато започва сагата с гл. инспектор Илиян Илиев, подобен скандал гръмва и в София. Висш полицай е осъден ефективно, защото изтръгнал показания за убийство с насилие. След разследване на журналиста Васил Иванов ВКС оправда гл. инспектор Александър Александров от столичното 9 РПУ.
По-рано Александров бе осъден окончателно на 3 години затвор. За решението допринесе медицинско, издадено 3 дни след разпитите. С мотива Дколегиална солидарностУ бяха отхвърлени показанията на седем полицаи, оневиняващи Александров.
До преразглеждане на делото се стигна, след като Васил Иванов доказа, че съдебният лекар, заради чието медицинско беше осъден полицаят, издава документи на хора, без дори да ги е виждал. Срещу 800 лева той си извади медицинско на съдия от Върховния съд - същият, който заради медицинското на този лекар преди това осъди гл. инспектор Александров.
В една държава, в която престъпниците се разкарват на свобода, оправдани и оневинени, а се пращат полицаи да "търкат наровете"; в една държава, в която полицията много често минава на "другата страна", като участва в обири на банки, убийства, изнасилвания, грабежи и изнудвания; в една държава, в която Закона е разчекнат между личното благоденствие и служба, в името на Правото; в една държава, в която имената на Пазителите на същия този закон са записани в тефтерчето на едно лице, чието минало е написано само с питанки; в една държава, в която политиците й са оперирани от чувство за държавна отговорност, а автобиографиите им са страници от роман на ужасите, примесен с криминални действия, в тази държава държавата отдавна е спряла да Държи каквото и да е, а съдбините й се решават извън нейните държавни граници, превърнали се на швейцарско сирене.
