Осъзнал своята уникалност във веригата на вселената, човекът трябва да спре своето зловредно вмешателство в плътта на природата, за да не се превърне в нейната излишна част.
Свободните хора следват своя Бог, родителите си, и мечтите си.
Ад е само дума, реалността е много по-жестока, защото човечеството постоянно се пече на огън при нулева гравитация. Огън, който ни обгръща и който от заплаха за нашето съществуване, се превръща в неразделен елемент от нашата същност.
Много пъти ни се налага да се молим за това, което не искаме и което не разбираме.
Жалко е, че нашите интелектуалци правет от морала литература.
Ако старецът продължава да възприема света така, както го е възприемал на младини, значи е живял глупав живот.
Доста от нас са се включили в линията на живота незаконно и черпят ненаказани енергия от него.
Стройните тополи също страдат от комплекси за малоценност, понеже не стават за нищо друго, освен за зарзаватчийски щайги.
Имаш само две възможности: или да си перфектен задник, или да си отчайващо тъжен самотник.
Докато наивните правят от вярата избор, то хитреците правят от избора вяра.
Човечеството винаги се е стремяло чрез поредици от морално подбрани методи да се противопостави собствено на себе си.
Когато трябва да говориш, а мълчиш - губят хората. Когато трябва да мълчиш, а говориш - губят словата.
Ние всички сме деца на Бога, но изглежда, че на малцина от нас той е запомнил ЕГН-то.
Дори на Бог не е по силите да отмени отредената съдба.
Бъдещето е на чувствителните хора. Не на “точните”, на “принципните” и пробивните - най-малко на арогантните и на случайните - а на тези, които могат да отключат емоционалната си памет и чрез нея да осъзнаят света и мястото си в него
Силата на всеки спор се състои в това: да докараш противника си в противоречие със себе си и да му по-кажеш, че вече не е сигурен в нищо, и най-вече в това, което отстоява.
Грешката ни е в това, че идеите си ги превръщаме в препятствия.
Как да обичаме Бог, след като не обичаме съседа си?
Насилието е в основата на това време, когато родителите погребват децата си, от които остава само рождената им дата. Това време е противоположно на времето, когато децата нормално погребват родителите си, от които остават добрите спомени.
Мидата прави бисер само от песачинка, която ъ създава болка. Абсурд!
Много е лесно да искаш за себе си. Много по-трудно е да искаш от себе си.
Според философа Хегел трагедия е сблъсък между няколкото виждания по разрешаването на един проблем, когато всичките те съдържат в себе си непоклатимата истина, от гледна точка на защитаващите я.
Когато приятелите ти станат приятели и на жена ти, има две възможности: или да отгледаш детето на някого от тях, без да подозираш за това, защото жена ти е скрила рогата в мазето, или… и всичко друго.
За да видиш светлината, трябва да се потопиш в мрака.
Не пожелавай смъртта на майстора, преди да ти покрие къщата.
Загубите в една битка са сбор от грешките на дърдорковците, а победите - от гения на мълчаливите.
Славата, с която народът награждава своите заслужили, е във вечно движение - при едни тя расте, а при други се превръща в лудост.
Никога не обещавай поваче, отколкото можеш да направиш, но винаги правъ повече отколкото си обещал.
Най-големият грях на хората е, че въпреки вярвата си в добрия дядо Господ, с радост приемат услуги и от Дявола.
