Кабули от Варна :: Маккартизма в днешно време

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

31.08.2013 20:21 - Маккартизма в днешно време

Прочетен: 503 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 01.09.2013 07:42

Важен е не Ленин, а ленинизма
=
Важен е не Маккарти, а маккартизма

В България има три вида омраза:
омраза към комунистите,
омраза към анти комунистите
и
омраза към малцинствата.
Това e образа на пълната омраза към всеки и всички, които не са като мен, като теб, като нас. Няма значение кои и какви сме ние, кой и какъв съм аз. Щом не си от ГЕРБ, от БСП, от Атака, от ДПС и от която да е и друга партия, ти си против интересите на държавата, ти си герберист, ти си комунист, ти си атакист, ти си депесар... Ти си всичко възможно, като бледнеещият ти образ се мъчи да се вгледа в останалите лица, загубени в мъглата на политическия ни хамам, където всеки трие някого отзад.

През по-голямата част на нескончаемия ни "преход" (?) обществото ни се е намирало в "дремещ"маккартизъм, който според ситуацията се превръща в див и първичен. Нещо, което няма връзка със здравия политически разум 24 години от "антикомунистическата революция" нацията ни да се дели ясно и разграничително на две: комунисти - анти комунисти. Но разликата е в това, че у нас играчите са от един и същи отбор, за разлика от времето на Джоузеф Маккарти в САЩ.
Въпреки наличието на многото шамани на антикомунизма; въпреки разделителната линия да е много "ясно" очертана на жълтите павета вече трети месец, то хората не могат да забравят как отявлени анти комунисти днес вчера си махнаха червените вратовръзки, като си скриха партийтите билети. Е, има и такива наглеци, които са си напускали работата, но са си запазили червената партийна книжка. Но тъкмо тези "анти комунисти", гледат да се доближат най-близко до образа на най-отявления анти комунист в историята на САЩ Джо Маккарти, с мисълта, че хората ще повярват на четиридесет пъти повторената лъжа за смъртта на дядото. Е, този номер сме гогледали по времето на лудия ефрейтор.
И смешното, и жалкото, и опасното , и страшното е, че все едни и същи артисти от политическия ни театър играят ролите на жертви и герои.
В напъните на Цветан Цветанов виждам усърдието на един Рой Кон, млад и напорист член на подкомисията, оглавявана от Маккарти. Също като него той не е голям хубавец, но пък за сметка натова е атлетичен. Силната му страна е манипулацията. И е имал поле за изява в лова на комунисти, като едва не е съсипал армията. Същата тази армия, която ще му погоди номер, който ще му коства много. Самият Кон е с много "лява" ориентация и се заиграва с хубавеца Шайн. Като един от приятелите на наш министър-председател, който днес е отговорен фактор в кабинета на Орешарски. Та на този Шайн му връчват от армията повиквателна, което е страшен удар върху Маккарти, понеже същият е член на ръководената от него подкомисия. Не по-малко е засегнат Рой Кон, който се мъчи да върне от Ню Йорк във Вашингтон своя красавец.
Маккарти напада всичко, в което се съмнява, че е покрито с покривката на комунизма. Маккарти напада всеки, в ойто се съмнява, че защитава комунизтите и комунизма - демократи, пресата, Харвард... И понеже този див анти комунизъм взе да пресолява манджата на политиката, то цялата власт се впрегна за отстраняването на Маккарти от поста му председател на подкомисията, разследваща комунистите в управлението на страната.
Рой Кон умира през 1986 г. от здравословни усложнения на основата на СПИН.
Джоузеф Маккарти умира от цироза на черния дроб преди още да са прибрани червените знамена от първомайските манифестации - на втори май 1957.

- Е, каква е връзката на маккартизма с днешното ни политическо състояние? - ще попитате вие.
- Ами тази, че в изборна ситуаци маккартизма е като кух вулкан, изхвърлящ само дим и пепел. Главният пожарникар на родината грабва маркуча и се хвърля в пламъците на несъществуващия пожар. Е, веднъж излезе от тази битка герой. Но що не вземе да попита как се е чувствал след загубата точно от такава "битка" другия борец против комунизма и социалистическия труд Иват Костов?
То май в същото положение изпадат за кой ли път и родните ни псевдо-социалисти, водени от един млад и също така напорист като Рой Кон борец против социализма и социалистическия труд, потомственият комунист Сергей Станишев.

Нагоре