Прочетен: 779 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 13.07.2013 23:19
Ленин:“Хората са страхливи животни, които се нуждаят от господари без скрупули!”
Едно интервю на Джовани Папини
Мъчих се цял месец, но накрая успях. Пристигнах в Русия само за да се запозная с този легендарен мъж, и не исках да се върна в Италия, преди да съм го видял и чул отблизо. Бях убеден, че той е сред малцината на този свят, които заслужават да бъдат видени и чути. Разбира се, за да стигна до него, трябваше да похарча цяло състояние - почти двадесет хиляди долара - подаръци за съпругите на комисарите, бакшиши за безброй чиновници и дарения за няколко сиропиталища за “деца на революцията”. Не съжалявам сега за тези пари...
Казаха ми, че Владимир Илич е доста болен и уморен - и че не е в състояние да приеме никого, освен своите приближени. Вече не живеел в Москва, а в някакво село, в околностите на столицата, в бивше господарско имение.
В петък вечерта, когато всички формалности и пречки отпаднаха, телефонът извести, че ще мога да бъда приет в неделя. Бяха съобщили на Ленин, че съм помогнал финансово на НЕП-а, и той благоволи да ме види.
Прие ме неговата съпруга - дребна, пълна, мълчалива и доста грозна жена, която ме погледна, както болничните сестри гледат всеки нежелан посетител на тяхна територия.
Заварих Ленин на малък балкон, седнал до голяма маса, покрита с листове, изпъстрени с рисунки. Приличаше на осъден, на когото остава твърде малко живот, комуто са разрешили да си губи времето и дори да се занимава с глупости. Лицето му приличаше на бучка старо сирене - на пръво поглед твърдо, а всъщност полуразвалено и трошливо. Неприятните му устни стискаха два реда едри и жълти зъби. Продълговатият му череп беше съвсем оплешивял. Хищните му азиатски очи се криеха под набръчкани като стар пергамент клепачи. Въртеше някакъв сребърен молив между пръстите си: ръцете му бяха едри и груби - лапи на мужик, но веднага се виждаше, че са ръце на човек, близо до смъртта. Никога няма да забравя ушите му, напомнящи излъскана слонова кост, които потрепваха от напрежението му да улови всяка дума...
Първите три минути от нашия разговор бяха доста тежки. Ленин се оптиваше да ме прецени, макар да си придаваше определено разсеян, незаинтересован вид. А аз, уморен и малко притеснен, нямах смелостта да му задам въпросите, заради които всъщност бях дошъл чак до тук, в Съветска Русия, тази полудива, полуазиатска страна.
И все пак, избрах нещо - в смисъл, че е направил много за “нова Русия”. Тогава полумъртвото лице се оживи, по- точно се изкриви в саркастична усмивка:
- Всичко беше направено - възкликна Ленин - да, всичко беше направено, преди да дойдем ние! Чужденците и глупаците вярват, че сме постигнали нещо ново. Велика заблуда! Болшевиките само се префасонираха, промениха външно стария царски режим, който е единствено възможен за страна като Русия. Защото как по друг начин могат да се управляват повече от сто и петдесет милиона прости хора - без бой, без шпиони, без тайна полиция, терор, затвори и бесилки? Ние сменихме само класата - базата на нашата власт. Старият режим се държеше на 60 000 помешчици и около 40 000 чиновници - общо около 100 000, докато сега са близо 2 000 000 пролетарии и комунисти. В този смисъл това е прогрес, да, голям прогрес, защото привилегированите се много повече. Но все пак, деветдесет на сто от населението, дори повече, не получи нищо съществено от тази промяна.
- Тогава какво ще кажете за Маркс, за неговите идеи за прогреса?
Ленин ме погледна доста учуден:
- Вие сте учен мъж и европеец и аз мога да ви кажа сега всичко направо. Остана ми малко време, така че мога да си го позволя. Нали сам Маркс ни учеше, че теориите имат само фиктивна стойност, че са инструмент. Той беше един обикновен, дребен буржоа, при това евреин, възседнал английската сатистика, таен почитател на индустриалната революция. Липсваха му твърде много неща. Мозъкът му се бе промил от бирата и хегелианството, но понякога неговият приятел Енгелс го инжектираше с гениални идеи, освен, че го издържаше през целия му живот, защото Маркс всъщност живя като паразит. Руската революция е всъщност пълно опровержение на пророчествата на Маркс. Комунизмът възтържествува в страна, където почти нямаше буржоазия и истински развит капитализъм...
Хората, господин Папини, са всъщност страхливи животни, които се нуждаят от управлението на силни господари без скрупули. Всичко друго са празни приказки, литература, философия. И след като повечето са престъпници, държавата лесно може да се превърне в затвор, каторга. Старата каторга от царско време е всъщност последната дума на истинската вътрешна политика. Ако се замислите, ще разберете, че животът в затвора е подходящ за повечето от хората на този свят. Само когато не са свободни, каквито всъщност са повечето хора, те могат да живеят спокойно, без да вършат престъпления. Тогава и за властта ще е по-добре. В затвора човек живее много по- добре и по-спокойно, няма никакви мисли и грижи, тялото си почива, духът също. Знае, че има осигурена храна, и подслон, дори ако не работи и е болен. Докато свободните хора трябва да мислят за насъщния всеки божи ден. Мисля, че за нашата Русия е много по- добре да не бъде свободна страна... Свободата и демокрацията са за висококултурните, развитите страни... Не мислите, че казвам всичко това от егоизъм. В система като нашата най-зле са пазителите на реда и управляващите!
Ленин замълча и започна да попълва с цветен молив рисунка, която, доколкото разбрах, изобразяваше висока кула с много прозорци.
- А селяните, господин Улянов ?
- Ще бъда откровен и ще ви призная, че мразя селяните - отговори Владимир Илич с нескрито отвращение.- Мразя руския мужик, идеализиран от този глупав западняк Тургенев и от лицемерния сатир граф Толстой. Селяните са точно това, което презирам най-много: миналото, вярата, ересите, християнската църква, религиозните обреди, ръчния труд, газената лампа! Принуден съм да ги толерирам сега, да ги култивирам, но признавам: мразя ги! Бих искал изобщо да ги няма, да изчезнат като класа! До последния! За мен един електротехник струва колкото хиляда мужици! А знаете, че електрификацията е основата на прогреса! Нашият лозунт е: «Съветска власт плюс електрификация!» Мисля, че ще дойде времето, в което ще започнем да се храним с продукти, произведени по химически път в нашите лаборатории, и тогава селяните като класа ще станат напълно излишни. Мужиците ще се превърнат в работници, а селото постепенно ще замре и изчезне...
Помислете си, господине, болшевизмът е всъщност тройна война: на неграмотните варвари срещу корумпираните интелектуалци, на Изтока срещу Запада, на града срещу селото. В тази война отделният индивид ще бъде ликвидиран, защото отделната личност всъщност няма особена стойност...
Не, не мислете, че съм толкова жесток. Екзекуциите ме отвращават. Но съм принуден от обстоятелствата да ги разрешавам. Странно е да разполагаш със съдбите на хората. Аз съм нещо като местен полубог в една държава между Изтока и Запада. Но все пак мога да си позволя някои капризи. Жертвоприношенията, които знаем от езическите времена, са имали своя висок смисъл. Били са и залог за успеха на празника... А сега, вместо химна на вярващите, аз чувам виковете на затворниците и на осъдените на смърт. И ви уверявам, господине, че те звучат като ода, възвестяваща бъдещото ни блаженство...
Стори ми се, че Ленин изведнъж се затвори в себе си, за да чуе още веднъж тази «музика», достъпна само за неговия слух...
След малко се появи другарката Крупская и ме предупреди, че съпругът й е уморен и много болен.
Изхарчих двадесет хиляди долара, за да видя жив този легендарен мъж, и мисля, че не сгреших...
Преведе от италиански: ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ
из сб. «Разговорите на Гог»,
Милано, 1936
ИЗВОДИ:
Ленин срещу социализма и комунизма или за днешното състояние в страните от бившия комунистически блок - в частност, в България
Всичко беше направено и построено по време на монархията, преди да дойдат комунистите на власт чрез преврата, подпомогнат от идиотите на идиотизирания Ленин и кавказкия дивак Сталин. Само глупаците повярваха, че комунистите са постигнали нещо. Велика заблуда! Комунистите само се префасонираха, промениха правилата на царския режим, нагаждайки ги в своя полза. А царската институция и управление бяха единствено възможни за страна като България, прегърнала безпаметно славянството, като спасителен стълб за пияния мужик. Защо комунистите предизвикаха царската власт да извършва побоища, арести, разстрели? Ами защото очакваха, че така властта ще бъде компрометирана и намразена от хората. Защото много добре знаеха, че само с бой, затвори и разстрели който и да е народ не може да се управлява и рано или късно, управляващите влизат в ролята на битите, затворените и разстрелваните. Комунистите чакаха заветния ден, когато ролите щяха да бъдат разменени.
Комунистите смениха само класата, базата на тяхната власт. За да привлекат безболезнено и безкръвно масите на своя страна, армията от чиновници придоби небивали по брой размери. Обикновения гражданин се загуби и продължава да се губи в лабиринта на мафиотизираното чиновничество - подкласата на класата на комунистите.
И въпреки че всяка година по различни червени празници и чествания да се тръбеше, че комунизмът е дал толкова много на обикновения гражданин, то деветдесет на сто от населението не получи, и не е получавало все още нищо от комунистите, които в днешно време имат наглостта да се наричат "демократи".
Комунистите, тези верни последователи на Маркс, техния жив бог, едва ли знаят, че този исторически парцал е живеел като паразит и почти винаги в нетрезво "бирено" състояние. На всичкото отгоре - отново еврей!
Комунистите много добре са знаели, че хората са страхливи животни и са ги управлявали без никакви скруполи, защото в едно безпаметно стадо от овце палетата се взимат за лъвове. Но тази тяхна безскруполност и жестокост е докарала хиляди беди на народа, от които той все още страда, защото вълкът козината си мени, но комунистът нрава не.
Комунистите много добре знаят защо страната ни е все още в окаяно и мизерно състояние, въпреки че от деня, когато си спретнаха един фарсов преврат, се минаха вече 24 години. Защото на България й е много по-добре да не бъде свободна страна. Защото свободния телом е свободен и духом. А свободният духом ще иска да му бъдат махнати оковите и да полети.
Историята го е доказала и показала, че свободата вирее в онези страни, в които комунизмът не е успял да хвърли отровните си семена. Именно за това днес са най-зле тези, които са "нищо" и си нямат история с партийна книжка - като Бойко Борисов - или пък са само в списъка на ЕСГРАОН, броени веднъж на четири години.
А на въпроса защо преходът ни е безконечен, отговорът е само един: защото в днешната си фаза комунизмът е във война на три фронта: срещу тези, които "мразят безплатно" и които се весват по жълтите павета само срещу няколко мизерни бнкноти от по 10 лева; срещу изчезващите като хуманоиден вид селяни, които те мразят искрено и най-дълбоко и срещу вкараните в капана на вечната безрботица граждани; на града - с неговия привиден комфорт, от който се възползват само и единствено олигарсите и силиконовите красавици, които в тези горещи дни направо са "много лесни", понеже са и без прашки. А защо "протестите" нямат успех? Защото отделната личност за комунистите няма никаква стойност. Все едно е да съберете хиляди нули и да получите някакъв ефективен сбор.
За комунистите разполагането със съдбите на хората е нещо елементарна даденост, която се е превърнала в задължение, което им дава самочувствие на значимост. Особено след като са родили и отгледали с голяма любов и старание собствена мафиотизирана олигархия. Интересното е, че те, като върли атеисти, продължават да се имат за полубогове, от които зависи времето утре и нивото на река Дунав. Нова свое обожествяване е станала тяхна същност и те парадират с него не само по конгреси и партийни събрания, но и в ежедневието си. И колкото да звучи невероятно, но ми се струва, че много от днешните комунисти - независимо дали са български, румънски, полски или унгарски - все още желаят "да дойдат танковете", защото за тях няма да има по-голяма радост от вика на затгворниците, претрепвани и разстрелвани, които ще звучат като ода на тяхното тъй дълго очаквано ново бъдеще, затрупано под отломките на Берлинската стена.
Моля Бог, никога вече да не ни управляват децата на Ленин, Сталин, Димитров, Тито, Кастро, Хо Ши Мин и Ким Ип Сен!
