Постинг
13.07.2013 17:44 -
Християнството в имена - І
Автор: kabuli
Категория: Лични дневници
Прочетен: 588 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 13.07.2013 17:46
Прочетен: 588 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 13.07.2013 17:46
РАННО ХРИСТИЯНСТВО
1а - Августинци - последователи на монашески орден, които предварпително са се отказали от земните блага и лично имущество, като преживяват от подаяние. Но парадоксалното е в това, че тъкмо тези ордени, които по устав се отказват от лична собственост, много бързо се превръщат в едри феодални собственици (доминиканци, кармелити, фанцисканци). Августизмът, като течение в християнската философия, развива представата за вярата като вътрешно общуване на човек с Бога, по пътя на ирационализма. Основател е богословът Августин Аврелий (354 - 430). Неговото учение с векове е било господстващо в католическата църква.
Доминиканци - католически монашески орден, основан през 1214 г. от Доминик де Гусман.
Кармелити - е името на два римски католически ордена и една конгрегация.
Францисканци - римокатолически християнски орден, следващ учението на св. Франциск от Асизи. Получил устното одобрение от папа Инокентий ІІІ през 1209 г. и писменото от папа Хонорий ІІІ през 1223.
2а - Ариани - Последователи на течение в християнството (ІV - VІ в.), наречено на името на александрийския свещеник Арий. Осъдено е като ерес през 381 г. Според арианите Богът-син е подобосъщен на Бога-отец, а не едносъщен и равен нему, както твърди ортодоксалното християнство, поради което не може да притежава абсолютните свойства на Бог.
3а - Бендекитци - последователи на най-старият християнски (католически) орден, който е основан в Италия през VІ в. от Бендекит Нурсийски. Особено силно влияние бендекитците имали през Х - ХІ в. В днешно време негови последователи има в Европа и в Америка, които разполагат със свои училища, университети и печатни издания.
4а - Гностици (гръцки gnosis - знание) - последователи на религиозно-философски учения ( І - ІІІ вв.), на които общите им черти се явяват съединението на християнските учения за изкуплението и спасението на душата, с елементите на езически религии и неопитагоризъм. Водещи представители са Валент от Египет и Василид от Сирия. Гностиците имали пренебрежително отношетие към вярата. Те смятали, че човек трябва да води аскетичен живот; отричали Вехтия завет и божествената същност на Иисус Христос. Обявени са от ортодоскалната църква за еретици.
5а - Донатисти - привърженици на протестантско движение в най-ранния жиоивот на християнството, възникнало през 307 г. в Африка. Проповядвали са нетърпимост към отстъпниците от вярата,; борили са се против намесата на светската власт в църковните дела. Създателят на донатизма Донат бил съгласен с назначаването на Цицерон за епископ на Картаген.
6а - Ебионити - Последователи на брата на Иисус Христос апостол Яков, след спора му с апостол Павел, обявени от църквата за еретици, а Евангелието на Яков и евангелията на ебионитите са унищожени.
7а - Манихеи - привърженици на религия, възникнала през ІІІ в. в Персия и бързо разпространила се в много страни - от Италия до Китай. За основател на религията се счита полумистичния проповедник Мани (216 - 276), която е синтез на зороастризма с християнството, от което е заимствано идеята за Месията, но за основа се взима зороастрийския дуализъм. Признаване на двусубстанционното начало на битието - противоборство на царството на Доброто (на Бога) с царството на Злото (на Дявола). Християнството обявява манихеите за еретици, но тяхната религия влиза в основата на ученията на павеликяните, богомилите, катарите, а в Предна Азия оказва влияние и върху маздакизма.
8а - Маронити - по името на своя легендарен основател Мар Марон, привърженици на особена християнска църква, чиито общини са възникнали през V - VІІ вв. в Сирия. Днес предимно живеят в Сирия, Ливан, Израел, Палестина, Египет.
9а - Монтанисти - в Мала Азия, където се намирал град Пепуза - според професор Петер Лампе. Градът бил център на мощно пророческо течение на християнството, разпространило се около 165 г. и основано от фригиеца Монтан. Учението му се разпространило в Мала Азия, Италия и Северна Америка (?). Около 200 години монтанизмът свободно разпространявал своите идеи, но през ІV в. сектата била обявена за еретическа и нейните членове преследвани като най-злите врагове на християнството. Официалната църква ги подозирала, че извършват езически обреди в чест на богинята Кибиле. Около 550 г. религиозният център на монтанистите бил нападнат от войските на Византия и пепуза бил сринат и опожарен. Монтанистите се отличавали от официалната църква с това, че давали свещенически сан на жени.
10а - Монофелити (от моно и гръцкато thelema - воля) - последователи на християнско учение, зародило се през VІІ в. във Византия като официален компромис между ортодоксалните догми и монофизитите. Според тях Христос е обладавал две природи - божествена и човешка, но една воля и енергия - богочовешка. На Шестия Вселенски събор (680 - 681) учението е осъдено като еретическо.
11а - Монофизити (от моно и гръцкото fisis - природа, естество) - последователи на християнско учение, възникнало във Византия през V в., като реакция на несторианците Възприемали съединението на двете природи на Христос като поглъщане на човешкото начало от божественото. Учението се разпространило в източните провинции на Византия (Египет, Сирия, Армения) и положил началото на политически сепаратизъм. През 451 г. е осъден от Халкидическия събор, но и до сега има влияние в арменската, етиопската, египетската (коптската) и сирийската ("яковинска" църкви.
12а - Нестрианство - течение в християнството, основано във Византия от Константинополския патриарх (428 - 431) Нестор, утвърждаващо, че Иисус Христос, бидейки роден от човек, впоследствие става Син божи (Месия). Осъдено е като ерес на Ефеския събор през 431 г. С голямо влияние до ХІІІ в. в Иран и Средна Азия. В днешно време - в Иран и Сирия.
13а - Павликяни - дуалистична ерес, появила се в Армения през VІІ в., разпространила се в Тракия през VІІІ - ІХ в., в разселването на арменци и сирийци по българо-византийската граница. Павликянството е оказало силно влияние върху богомилите, а най-силната тяхна община е около Пловдив. В болшинството си приемат католицизма.
14а - Патристика (от латинското pater - отец) - християнско-религиозна философия в периода ІІ - VІІІ вв., създадена от така наречените Бащи на църквата. Ранният период е известен като Апологетика - ІІ - началото на ІІІ в., е свързан с обосновката на християнството в борбата му срещу езичеството, юдаизма и ересите, а в частност - с гностицизма. Апологетите призовавали римските императори да не гонят християните и се мъчили да докажат лоялността на християнската църква към Рим. Разцветът на патристиката е свързан с превръщането на християнството в държавна религия през ІV - V вв. Известни представители на този етап са Алексей Александрийски, Василий Велики, Григорий Нисски, Григорий богослов, а най-значителния от тях е Августин.
1а - Августинци - последователи на монашески орден, които предварпително са се отказали от земните блага и лично имущество, като преживяват от подаяние. Но парадоксалното е в това, че тъкмо тези ордени, които по устав се отказват от лична собственост, много бързо се превръщат в едри феодални собственици (доминиканци, кармелити, фанцисканци). Августизмът, като течение в християнската философия, развива представата за вярата като вътрешно общуване на човек с Бога, по пътя на ирационализма. Основател е богословът Августин Аврелий (354 - 430). Неговото учение с векове е било господстващо в католическата църква.
Доминиканци - католически монашески орден, основан през 1214 г. от Доминик де Гусман.
Кармелити - е името на два римски католически ордена и една конгрегация.
Францисканци - римокатолически християнски орден, следващ учението на св. Франциск от Асизи. Получил устното одобрение от папа Инокентий ІІІ през 1209 г. и писменото от папа Хонорий ІІІ през 1223.
2а - Ариани - Последователи на течение в християнството (ІV - VІ в.), наречено на името на александрийския свещеник Арий. Осъдено е като ерес през 381 г. Според арианите Богът-син е подобосъщен на Бога-отец, а не едносъщен и равен нему, както твърди ортодоксалното християнство, поради което не може да притежава абсолютните свойства на Бог.
3а - Бендекитци - последователи на най-старият християнски (католически) орден, който е основан в Италия през VІ в. от Бендекит Нурсийски. Особено силно влияние бендекитците имали през Х - ХІ в. В днешно време негови последователи има в Европа и в Америка, които разполагат със свои училища, университети и печатни издания.
4а - Гностици (гръцки gnosis - знание) - последователи на религиозно-философски учения ( І - ІІІ вв.), на които общите им черти се явяват съединението на християнските учения за изкуплението и спасението на душата, с елементите на езически религии и неопитагоризъм. Водещи представители са Валент от Египет и Василид от Сирия. Гностиците имали пренебрежително отношетие към вярата. Те смятали, че човек трябва да води аскетичен живот; отричали Вехтия завет и божествената същност на Иисус Христос. Обявени са от ортодоскалната църква за еретици.
5а - Донатисти - привърженици на протестантско движение в най-ранния жиоивот на християнството, възникнало през 307 г. в Африка. Проповядвали са нетърпимост към отстъпниците от вярата,; борили са се против намесата на светската власт в църковните дела. Създателят на донатизма Донат бил съгласен с назначаването на Цицерон за епископ на Картаген.
6а - Ебионити - Последователи на брата на Иисус Христос апостол Яков, след спора му с апостол Павел, обявени от църквата за еретици, а Евангелието на Яков и евангелията на ебионитите са унищожени.
7а - Манихеи - привърженици на религия, възникнала през ІІІ в. в Персия и бързо разпространила се в много страни - от Италия до Китай. За основател на религията се счита полумистичния проповедник Мани (216 - 276), която е синтез на зороастризма с християнството, от което е заимствано идеята за Месията, но за основа се взима зороастрийския дуализъм. Признаване на двусубстанционното начало на битието - противоборство на царството на Доброто (на Бога) с царството на Злото (на Дявола). Християнството обявява манихеите за еретици, но тяхната религия влиза в основата на ученията на павеликяните, богомилите, катарите, а в Предна Азия оказва влияние и върху маздакизма.
8а - Маронити - по името на своя легендарен основател Мар Марон, привърженици на особена християнска църква, чиито общини са възникнали през V - VІІ вв. в Сирия. Днес предимно живеят в Сирия, Ливан, Израел, Палестина, Египет.
9а - Монтанисти - в Мала Азия, където се намирал град Пепуза - според професор Петер Лампе. Градът бил център на мощно пророческо течение на християнството, разпространило се около 165 г. и основано от фригиеца Монтан. Учението му се разпространило в Мала Азия, Италия и Северна Америка (?). Около 200 години монтанизмът свободно разпространявал своите идеи, но през ІV в. сектата била обявена за еретическа и нейните членове преследвани като най-злите врагове на християнството. Официалната църква ги подозирала, че извършват езически обреди в чест на богинята Кибиле. Около 550 г. религиозният център на монтанистите бил нападнат от войските на Византия и пепуза бил сринат и опожарен. Монтанистите се отличавали от официалната църква с това, че давали свещенически сан на жени.
10а - Монофелити (от моно и гръцкато thelema - воля) - последователи на християнско учение, зародило се през VІІ в. във Византия като официален компромис между ортодоксалните догми и монофизитите. Според тях Христос е обладавал две природи - божествена и човешка, но една воля и енергия - богочовешка. На Шестия Вселенски събор (680 - 681) учението е осъдено като еретическо.
11а - Монофизити (от моно и гръцкото fisis - природа, естество) - последователи на християнско учение, възникнало във Византия през V в., като реакция на несторианците Възприемали съединението на двете природи на Христос като поглъщане на човешкото начало от божественото. Учението се разпространило в източните провинции на Византия (Египет, Сирия, Армения) и положил началото на политически сепаратизъм. През 451 г. е осъден от Халкидическия събор, но и до сега има влияние в арменската, етиопската, египетската (коптската) и сирийската ("яковинска" църкви.
12а - Нестрианство - течение в християнството, основано във Византия от Константинополския патриарх (428 - 431) Нестор, утвърждаващо, че Иисус Христос, бидейки роден от човек, впоследствие става Син божи (Месия). Осъдено е като ерес на Ефеския събор през 431 г. С голямо влияние до ХІІІ в. в Иран и Средна Азия. В днешно време - в Иран и Сирия.
13а - Павликяни - дуалистична ерес, появила се в Армения през VІІ в., разпространила се в Тракия през VІІІ - ІХ в., в разселването на арменци и сирийци по българо-византийската граница. Павликянството е оказало силно влияние върху богомилите, а най-силната тяхна община е около Пловдив. В болшинството си приемат католицизма.
14а - Патристика (от латинското pater - отец) - християнско-религиозна философия в периода ІІ - VІІІ вв., създадена от така наречените Бащи на църквата. Ранният период е известен като Апологетика - ІІ - началото на ІІІ в., е свързан с обосновката на християнството в борбата му срещу езичеството, юдаизма и ересите, а в частност - с гностицизма. Апологетите призовавали римските императори да не гонят християните и се мъчили да докажат лоялността на християнската църква към Рим. Разцветът на патристиката е свързан с превръщането на християнството в държавна религия през ІV - V вв. Известни представители на този етап са Алексей Александрийски, Василий Велики, Григорий Нисски, Григорий богослов, а най-значителния от тях е Августин.
Жената на брадъра Братухчев пак лъсна го...
DW предупреждава за риск за единството н...
Скандално! Запис на депутат от ГЕРБ : Пр...
DW предупреждава за риск за единството н...
Скандално! Запис на депутат от ГЕРБ : Пр...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
