Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.06.2013 16:18 - Познаваме ли исляма
Автор: kabuli Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1013 Коментари: 1 Гласове:
5

Последна промяна: 02.07.2013 20:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Когато кажем "турчин", дълбоко в себе си ние изхождаме от религиозното понятие "ислям" и го свързваме с него. Когато кажем ДПС - също. Когато кажем каквото и д е, отнасящо се до турците, ние първо ги свързваме с исляма и най-вече с неговите фанатични последователи, които наистина са човеконенавистници. Но дали можем да охарактеризираме целия целия ислям като такъв?
Ще дам кратко описание на сектите и теченията в исляма, до колкото имам познания в тази насока.

Алиани (алевити) - в България в разградско-търговищкия регион, привърженици на Али.
Ахмади - Ахмадийската мюсюлманска организация в Лондон организира международна конференция на 2 - 4 юни 1978 г. под заглавие "Свалянето на Исус от кръста" Като основна цел организаторите декларират търсенето истината за смъртта на Иисус, "праведния пророк на Бога, от клеветата за страданията му  на една прокълната смърт и да възстановят  пълната Му невинност (Фида М. Хаснен - Търсене на историческия Исус - АРАТОН, С., 1999). Почитат Иисус като пророк на Аллах.
Бабаи - основоположник е Баба Иляс. Бабаите през ХІІІ в. вдигат въстание в Анадола. Те са шиити, изповядващи алевизма, които не признават властта на бейовете и агите и проповядват необходимостта от равноправно общество.
Бабек - появява се в началото на ІХ в. в Иран. Последователите са бедни селяни, изповядващи маздакизма.

Интересното тук е, че маздакизмът е религиозно-философско учение,  зародило се през І в. пр. Хр.в Иран и някои съседни страни, според което в основата на развитието стои постоянната борба между доброто и злото, като се призовава към социалното неравенство, което се отъждествява със злото.
Маздакизмът е религия на древните ирански народи в Средна Азия, което разглежда вечната борба на добрия бог Ахура-Мазда срещу злия бог Ангро-Майниу.
Бабисти
- последователи на сектанско движение, появило се в Иран през 1848 г. Основател е Али Мохамед, обявил се през 1844 г. за Баба (на арабски - врата).
Батъни - признават правото на всеки да тълкува нещата извън рамките на определени догми, които изповядват, че Бог се появява в човека; отричат задгробния живот; приемат правото на съществуване на всички религии, като ги обявяват за равни. Батънизмът е силно повлиян от маздакизма и бабаизма, като не налагат на жените да се покриват с фереджета и ги приемат за равноправни.
Бекташи - под силното влияние на бабаизма.

Деобанди - крайно радикално движение, основано през 1867 г. в гр. деобанд. Произходът му е близък до този на уахабите. Деобандистите създават мадраси - религиозни училища - в които улемите (ислямски свещеници) седят на пода, с разхвърляни около тях ислямски книги и пишат фатви през целия сден. И днес всяка мадраса има собствен фатва център (на езика урду дарул ифта). Дейността на тези центрове е насочваща, под формата на съвети, дадени на място, по телефон или чрез писмо, всеки вярващ може да попита какво да прави и как да се държи, за да е примерен мюсюлманин. Психическото въздействие върху личността е на лице.
Дервиши - последователи на секта, които чрез танца се стремят да се докоснат до божествеността.
Друзи - араби по произход, привърженици на една от мюсюлманските шиитски секти, основана в началото на ХІ в. Живеят в Йордания, Сирия, Ливан, Израел; в Галилея и Кармел.

Ибадизъм - последователи на исляма в Оман. Толерантно отгношение към другите религиии и своеобразност в ритуалността; оказване на особена почит на Исак.
Исмаилити - шиитска сектанска секта, възникнала през VІІІ в.. Названието си получили от името на сина на шиитския имам Джафар Исмаил. Религиозно-философско учение, коренно различаващо се от ортодоксалния ислям. Исмаилитите проповядват, че Аллах за хората е непостижим и неопознаваем и за това с молитва не трябва да се обръщаме към него, а към "световния разум", създател на Аллах.

Итизали - отричат предопределеността в ортодоксалния ислям. Признават напълно свободата на човешките действия, от които зависи дали човек може да бъде добър или лош.
Карамити - отхвърлят необходимостта от пост и молитви; от раздаването на милостиня и използването на религиозни обреди. И те, като последователите на Бабек проповядват общност на имуществата.
Къзълбаши - под силното влияние на бабаизма. Появява се веднага с бекташите.
Мюридисти - последователи на мистично направление в исляма, възникнало в епохата на феодализма и провъзгласили принципа на равенството пред Аллах. Не намерили последователи сред народа.
Мюсюлманите на Исса - малобройна общност, живееща в Афганистан.
Сунити - едно от двете течения в исляма. Думата сунизъм произлиза от арабската дума сунна, която означава път, традиция. Ортодоксалните мюсюлмани възприемат това име, защото стриктно се придържат към "пътя", преднчертан от Пророка. В ислямските страни привържениците на сунизма са болшинство, с изключение на Иран, Южен Ирак, Йемен и някои раиони в ислямски държави, бивши републики на СССР. Наравно с Корана се признава и сунната. При решения на въпроси, отнасящи се към висшата мюсюлманска власт - властта на имам-халифите - се опира на съгласието на всички общини, което е равно на подкрепа на религиозно-политическата върхушка. Сунитите се придържат към буквалния прочит на Корана и пророческата традиция, без да се задават въпроси.
Салафити - (арабски - предтечи, предшественици), сунитско течение, обявяващо се против всякакво нововъведение в исляма. Те проповядват т.н. "чист ислям" - т.е неговата изначална форма. Екстремистки настроени срещу всичко, което противоречи на техните възгледи и разбирания.
Суфисти
- от арабски суф - вълна - груба, вълнена връхна дреха - мистико-аскетично направление, като първите му общини са възникнали през 800-та година и са обединявали низшите слоеве на мюсюлманското духовенство и сляло се с феодалната аристокрация. Проповедите за праведен живот, аскетизъм, критикуване на привелигированите били много добре възприети от обикновеното население, то наред това те проповядвали и към дълбоко смирение и богобоязън. Ортодоксалния ислям се отнасял враждебно към тях.
Тиджани - либерална форма на исляма в Северозападна Африка.
Уахаби - крайно радикална форма в изповядването на исляма, зародило се в Каудитска Арабия.
Ханефи - Основана в Ирак, получила разпространение благодарение на попадането на Харун ал Рашид под нейно влияние. През ХІV в. сектата придобива силно влияние в Египет, където глава става шейх Екмедюлин, един от най-големите богослови на своето време.
Шиити (от арабски шъа - група от привърженици) - възприемат първите трима халифи като узурпатори. Възниква през VІІ в. На основата на спора за броя на имамите шиизма се разделя на няколко секти. Шиитите не признават сунитските халифи, считащи за законни наследници на Мохамед и тълкуватели на исляма само династията от 12 имами алиди - потомци от брака му с дъщерята на мохамед Фатима.
Пряката връзка между сунизма и шиизма не е толкова религиозната доктрина, отколкото проблема с властта - кой да оглави ислямската общност. С течение на времето все повече се очертават различията между тях. Шиитите, в мнозинството си перси, все повече възприемат влечението  към мистичното и склонност към обожествяване на духовните светски пастири. Шиитите признават само авторитета на семейството на Пророка, докато сунитите зачитат този, на неговите сподвижници.
Основните съперници на Али са Омаядите - богат клон от рода на мохамед и първоначално негови противници. В битката с тях Али се разколебава, като прехвърля възникналия спор в арбитражен съд. недоволни от това негово решение, тъй наречените хариджити (отцепници), привърженици на бойните действия, го напускат, а по-късно той бива убит от тях. Последователите му до край се наричат шиити.
Шиити са повечето жители на Иран. Според легендата, синът на Али и фатима (дъщерята на Пророка) Ал Хусаин е убит от омаядите в град Кербала, Ирак. Той се оженил за дъщерята на последния сасанидски цар на Иран, която била взета в плен по време на ислямските завоевания. Битката край Кербала (680) била кратка и жестока - четирихилядната войска на халифите без особени усилия се справила с предвожданите от Али ткехни противници, тръгнали към град Куфа. В боя пада убит и ал Хусайн, а всички шиитски имами загиватг от насилствена смърт. Кербала се утвърждава като свещето за шиитите места, наравно с Неджеф, където се намира гроба на Али ибн Аби талиб. Шиизмът се отличава с агресивност спрямо чужденците, друговерците и инакомислещите.

















Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. bojil - Познавам един, който на времето ...
30.06.2013 23:00
Познавам един,който на времето пишеше много особена проза,като например: "Дебелия дервиш Домус Дели дъни дупестия даалия Давуд" :)) Но това беше отдавна. А статията иначе е интересна и образователна макар да ми се струва,че последователите на Али (алианите) са всъщност ислямска версия на последователите на Арий (Арианите т.е. древните Българи),затова техният ислям е,така да се каже,с човешко лице.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kabuli
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2261355
Постинги: 2858
Коментари: 1765
Гласове: 2158
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031