Запазването на циганите, като обособена етническа световна общност, е многовековен процес, който е все още е в действие. Оформянето на чувството за принадлежност към един народ, който въпреки че няма собствена държава, има силно развито чувство за държавническа принадлежност. Фактът, че има висши държавни ръководители в света от цигански произход, доказва това. Историческото единство и чувството за единен произход на различните групи цигани, въпреки големите диалектни езикови разлики, както религиозните и културни различия не могат да заличат чувството за "Амару манэш" (наш човек). Малко са световните народи, които нямат държавност, но пък имат силно развито чувство за принадлежност към един народ. Този феномен си проличава най-силно при техните международни срещи, където всички присъстващи смятат, че са представители на един народ.
Въпреки че тези различия съществуват, те не са довели до разпад и не са попречили на запазването на единната историческа цялост на циганския народ.
Чувството за принадлежност към един народ минава през две нива:
религиозно и гражданско.
Чувството за принадлежност към християнската и мюсюлманска религия при циганите не е обсебващо и те никога не са спадали към ортодоксите. Религията при циганите е по-скоро спасителен бряг от действителността, която в повечето случаи не е благосклонна към тях.
Второто ниво е чувството за "първа родина", тъй като при тях липсва опората на "майката родина" - т.е. чувството за диаспора. Циганите смятат държавата, в която са се родили и са живели техните пра отци, за своя родина. Има много исторически факти, които доказват, че хиляди цигани - в границите на Европа - са взимали дейно участие  в действия в защита на родината си, или са участвали във военни такива, когато това е било политика на държавата-приемник. Езици и диалекти

       Много е голямо диалектното разнообразие.  
      За пълното класифициране на диалектите е необходим всеобхватен труд на много специалисти, познаващи в дълбочина живота на циганите, както и историята и развитието на езиците по техния път.
     При изучаването и описанието на безписмени езици възниква проблема със съмнението: това основния език ли
е или негов диалект. Понеже те не разполагат с наченки на някакаква предпоставка за възприемането на литературна форма, излиза на преден план несъвършенството на терминологията. Затова е логично да се каже, че при циганите не съществува единен език, даже в границите на едно населено място. Разликата между циганските диалекти е може би сравнима с разликата между български и сръбски език.
     Ще се помъча да дам именен образ на диалекнтото разнообразие на езика на циганите.


Езици

БЪЛГАРИЯ

Дръндарски - език (къткаджийски) - специфичен цигански, говорим в Добрич, Варна, Шумен, Сливен, Ямбол. Видин и Монтана - варианти. Характеризира се със своя специфичен изговор, който трудно се възприема от циганите извън него. Може би това впечатление се поражда от наличието на консонантата тс (ц).
Ерлика - диалект (ерлииски) - В границите на Западна България се характеризира с многото български думи и много малко заемки от турски език - наличие на вътрешни различия. Сърбия, Косово, Македония, Гърция.
Влахички - диалект (лахо) - говори се от части от циганите в Разград, Търговище, Шумен, Добрич, Варна, Стара Загора (“Лозенец”), Тракия (тракийски калайджии). Повлиян е от румънски, със заемки от турски и заместители от български език. Въпреки че се говори от сравнително малък брой, този диалект условно се възприема за литературен. Характеризира се с наличието на придихателни (фонеми), които са различни на брой, според местния говор (наречие) - бх, дх, кх, тх, пх, цх, чх.Съществуват заемки от арменски, гръцки и ирански езици. Разпространен е в цяла  Европа. Съдържа в себе си областни вариации.  
Влахички -  наречие - български цигани в Добрич, Варна, Шумен, Стара Загора, Хасково, Пиринско.
Влашки -  района на Лом.
Загонджи - специфичен диалект - с голямо присъствие на турски заемки – в цялата страна.
Калдераши - диалект, говорим във Варненско, Бургаско, Ямболско, Плевенско, Пловдивско, Пиринско. Наситен с
думи от румънски, при който придихателното чх преминава в ш. Балкански п-в, Швеция, Англия.
Кюстендилско наречие,  разновидност на ерлийския говор - района на Кюстендил.
Хорахане - сбор от наречия на които говорят хорахане рома, говорещи цигански, имащ различия, дължащи се на района. Говорим от циганите мюсюлмани в райони с преобладаващо турско население. Въпреки че турският е втори език, той е изместил в две различни степени циганския от ежедневието на тези цигани, които са имали постоянен и плътен допир с турското население. Първата степен се характеризира с пълната забрава на цигански като майчин език от турските цигани, обитаващи в повечето случаи градовете, а втората, с неговото запазване, но с множество заемки от турски, които са придобили морфологичните белези на цигански език - Провадия, Каспичан, Нови пазар - цяла България.
Чарале - говор на циганите мюсюлмани от Шумен, Варна.

Жаргонни езици
 
Амасканте - говори се от Калабрезе рома от Калабрия - Италия.
Ароманиска (арабеска) - говори се от Исилези от о-в Сардиния - Италия.
Лулаби - жаргонен език на основата на упражняваната професия, употребяван от предците.

Езици варианти

Англо-ромски (погади джиб /чиб/) - език на романичалите, който може да се каже, е специфичен английски, примесен с думи от цигански език, приел граматическата му структура - Великобритания.
Баргонес - разновидност на датски език, в който част от думите имат цигански произход. Употребява се от така
наречените влашки рома, които не са приемат за цигани - Дания.
Ротвелш  - разновидност на немски език, примесен с езика на йениши - Германия. 
Саранги - специфичен език, на който говорят саранги и който е смесен с езика на дома - Индия.
Суомо-ромски - разновидност на финландския, примесен с много цигански заемки - Финландия.

Език арго
(В езикознанието - таен език на съсловие, на социална група)

Согутарош - арго (език на групата, говорим като таен пред други), който си съвпада с езика на джуги.

Езици

Бамбати - от дравидска група говорим от циганите от околностите на Бомбай.
Вагри-боли - език на номадите Нарикорава от  Индия
Гароди - език на гароди - Индия.
Гор-боли - език говорим от банджара в Индия.
Джуги - език на джуги - Централна Азия.
Домари - език, на който говорят домите от Близкия Изток.
Джипсис - език на английските джипсдис.
Еускаро-ромски - Еускади - Баския - Испания.
Калбелия - език на калбелия, в който се срещат думи от романес.
Кашур - език на Кашмир, през който е минавал пътя на разселване за Пакистан, Афганистан, Таджикистан, Китай.
Лади - собствен специфичен език на лади - Индия.
Леле - език на леле - Централна Азия.
Ломварен - език на арменските цигани боша - Армения, Кавказ.
Лури - език на лури, сходен на езика на леле - Централна Азия.
Погади чиб - говорим от Романичал - Великобритания.
Себ селиар - Фриузкух - близък на персийския, но с персийска морфология, като елеметите на хинди са очевидни до толкова, колкото са и в езика на европейските цигани. Северен Иран
Северноуелски романи  (пурани джиб) - Великобритания.
Сикалигар - език на сикалигар - Индия.
Уелски чергари - много стар език, почти е изчезнал, с мнение, че е най-близкия до говоримия език на циганите по това време, и то не само в Уелс.
Хаккафава - език на хаките в Китай.
Централноевропейски романъ - език на циганите от Трансилвания, Унгария, Словакия, Чехия, Запорожие, (Украйна), Южна Полша.
Чухни - език на циганите в Прибалтика; Латвия - лотфика рома.

Диалекти-езици

Елзаски - диалект на немски език - района на Страсбург - Франция. 
Западноруски  ромски - диалект-език на циганите от Латгале - Латвия.
Индо арийски - Персийско-таджишки диалект-език  на чистони, кавол и пария.
Сервика - собствен диалект-език на сервика - западна Украйна, Полша, източна Словакия, Чехия.
Халадитка - диалект, приет за официален език на циганите в СССР през 1927 г., но много преди това литературата на цигански се изписва на него.

Група диалекти
 
Мечкура - от първа група  - района на Тирана - Албания.
Централноевропейска карпатска група - първа група, включва подгрупа към която спадат Полша, Латвия, Литва, Естония, Финландия, Европейска Русия, Украйна, Молдова.
Балканска група - спадат към втора група. Обособяването става с пристигането на циганите във Византия и навлиза-
нето им на Балкански полуостров, като с редки изключения (Италия) не напуска пределите му. Препокрива територията
първа група диалекти. Характерна е еволюцията на някои звуци, отличаващи се в надставката ни. Като резултат от допира между двете групи се създават междинни наречия - кхой - мазнина, олио; пай - вода; куи (куй) -лакът; ме сем - аз съм; ме пхирдем - (аз) ходих; ме дикхлем - (аз) видях.
Евроамериканска - спада към трета група и съдържа подгрупа Франция, Швеция, Русия, Северна Америка. Характеризира се с видоизменянето на някои групи, които при калдераши и ловари се превръщат в меки шиптящи.
     Разбирането между Втора и Трета група диалекти е безпроблемно. Това разбиране е почти невъзможно за тези наречия, които са се откъснали от първа група, най-вече вариантите на кало. В самите диалектни групи съществуват вариации, подчинени на различни чужди заемки или развития на местните говори. Например едни и същи представители на ловара не могат да се се разберат, поради факта, че живеят в различни населени места и езика им е повлиян от местните езикови заемки.
Пара-ромски диалектни групи - претърпели редица промени в граматика та си. Местните заемки не са могли да приемат чист цигански вид, понеже езикът е загубил граматическата си динамика. Лексиката се артикулира с помощта на изцяло граматическа структура - Беларус, Русия, южна Украйна, Турция.   
Синто - диалекти и наречия с развита германизация на лексиката и граматическите структури от трета група -  Австрия, Германия, Италия, Франция, Русия - Сибир.
Трета група - евро-американска група диалекти.

Централноевропейски романи

     Сбор от диалектите на групи от югоизточна Полша, Чехия, Словакия, Украйна, (границата със Словакия), Румъния (Трансилвания).
Западнословашки ромски 
Моравски ромски 
Трансилвански ромски 
Централнословашки ромски 
Южнополски ромски

Междинна група

Каало - явявя се междинна група по отношение на първа група - Финландия.
Мануши - от района на Оверн, явяващ се междинна група, по отношение на първа група - Франция.

Диалекти

Английски романи - Великобритания.
Балторомски - сбор от диалекти - говорим от над 1 000 000 роми на територията на Полша, Беларус, Естония, Латвия, Литва, Северна Русия, Сибир.
Белоруски ромски език на циганите в Латвия - Латгале. Диалектът е от времето на  тяхното пресерение до белоруската граница и е сходен до диалекта на Северна Русия.
Бишки - старорумънски банатски диалект - Унгария.
Бохемски ромски - изчезнал поради избиването на циганите по време на Втората световна война - от групата на Централноевропейски романи - Чехия.
Влашки - диалект от Агия Варвара - Гърция.
Гамон (кант) - на ирландските чергари - Ирландия, Англия.
Гурбети  - Войводина, Обилик, Белград - Сърбия.
Домаки - диалект на домари - Индия.
Западен синти
Заргари - близък до европейския цигански - Иран*.
Измирски - на кошничарите в района на Измир - Турция.
Източен синти - Германия.  
Кабуджии - Корча - Албания.
Калдерари - Швеция.
Кримитка - говори се от кримските цигани, близък до езика на балканските цигани - Украйна.
Лайенге - диалект на лайенге - Естония.
Латгаленго - западноруски и беларуски, до белоруската граница - Латгале - Латвия.
Лешаки - диалект на полските лешаки - Полша.
Ловара - един от нововлашките диалекти - Европа, двете Америки, Близък Изток. 
Махаджири - района на Прищина - Косово.
Мачва - близък до лахо, с произход от областта Мачва в Сърбия - САЩ.
Мечкари - Тирана, Албания.
Мианули - диалект на мианули - Индия.
Навари (нури) - диалект на езика домари, говорим от циганите в Близкия Изток, с индийски корени.
Прилепски - района на Прилеп - Македония.
Призренски - в района на Призрен - Косово, Македония.
Роман - диалект - Бургенланд - Австрия.
Романо-кало - разновидност на кало.
Ромка - Централна Европа, Балкански полуостров. 
Румелика  - Гърция, Балканска Турция.
Северноруски - северните области на Русия - Сибир.
Споитоари  - Гюргево - Румъния.
Тамари - районът на Централна Сърбия (Поморавие) - Прокупле.
Унгрика рома  - говорим от ромунгри; наситен с много заемки от унгарски - Унгария, Австрия, Чехия, Словакия, Словения, Сърбия - Войводина, Румъния - Банат.
Филипиджии  - Гърция - Агия Варвара. Близък до езика на пловдивските цигани.
Фичирка - говорим от фичири, с много заемки от гръцки език, запазил гръцкото окончание на членуваното същест-вително - ос - България - Тракия, Гърция.
Халеби (хелеби) - диалект на езика домари - Близък Изток.
Чергари - от района на Подгорица - Черна гора; района на Сараево - Босна и Херцеговина.
Черхари - разновидност на влашки диалект в Унгария.
Чури-вали - домари - Афганистан.
Шотландски кант - калдераши от Лондон.
Югоруски - на циганите, населяващи Южна Русия, Таджикистан, Туркменистан, Киргизстан, Казахстан, Узбекистан.

Поддиалекти

Видземенго - поддиалект на чухни - говорим от прибалтийските цигани, близък до курземенго - Латвия (Видземе), Естония, Литва, Полша, Беларус.
Курземенго - поддиалект на чухни, говорим в района на Курземе, близък до видземенго - Латвия.

Множество от наречия

Житани - множество от наречия, при които приесъствието на романес е почти незначително.
Кало (кале) - множество от наречия, използващи разновидност на испански език, с много заемки от цигански, на който говорят житаните (хитани) в Испания и Франция.    
Карпатски - разновидности от различните райони на Карпатите.

Наречия

Берегитка  - говорещо от Берегитка рома - Русия, Украйна, Молдова, Словакия, Полша.
Боша - арменско наречие.
Калдерари - на калдерари от Войводина - Сърбия, Отвок - Полша.
Мануши - наречие, спадащо към централноевропейската карпатска група диалекти, с развита германизация на лексиката и граматическите структури.
Наречие от планините - планинските южни области на Полша.
Наречие от равнините - равнинните северни области на Полша.
Словашко наречие от Кошице - Словакия.
Фичирски - Стара Загора.
Хавати - на синти истрияни - Италия, Словения, Хърватска, Босна и Херцеговина.
.

Говори

Кастеланос - кастилски говори на ромите в Кастилия - Испания.
Бетикос - кастилски говори на андалуските цигани - Испания.
Чергаши -  на циганите от района на Сараево; особеност на говора е, че р преминава в х - Босна и Херцеговина

преди години бях чел някъде, че тяхната прародина е майка Индия хаха били са някаква по-долна каста и са ги изгонили оттам, по време на междуособици ли - не знам. доста си приличат с индийците...които пък са една велика нация с хилядолетна история и култура