Постинг
22.06.2013 20:32 -
За къщите, историята и политиката
В началото на месец април бяхме (аз и жена ми) при дъщеря ни, която живее в немскоговорящата част на Белгия. На втората или третата вечер бяхме поканени на гости в едно нейно познато семейство немци. Немското семейство живее в една достолепна сграда, която е на "скромните" 250 години - строена е през 1764 г. В единият ъгъл на постройката, от външната страна на каменния зид, има положен християнски кръст с Христовото разпятие и с благодарствен надпис към Богородица и първособственика на къщата, с упоменаране годината на поставянето на кръста - 1764.
След вечерята господинът взе да ме разпитва за България. Преводач в разговора ни беше съпруга на дъщерята, който наистина е преводач, владеещ шест езика (и руски) - писмено и говоримо.
- Господине - обърнах се аз към стопанина - вие знаете ли кой поред собственик сте на тази великолепна стара постройка?
- Разбира се - отвърна той с усмивка. Аз съм седмият собственик, оставена ми е в наследство от баща ми. Живея тук повече от четиридесет години.
- А знаете ли историята на къщата?
Близо час немецът разправяше историята на семейството и на дома си, показвайки стари, стари снимки.
След като завърши, извини се за многословието, като запита каква е връзката между неговия въпрос за България и историята на собствения му дом.
- Господине, вие много увлекателно разправяхте истрията на къщата си. Разправяхте я така, като че ли сам сте я творили или най-малкото сте били пряк участник в събитията, свързани с нея, и не само с нея. Вие без да осъзнавате присвоихте историята й, и като собственик на този дом я разправяхте едва ли не в първо лице. Нищо лошо, разбира се!
Разликата между България и между вашата история е тази, че вие приемате историята на вашия дом като собствена, а ние отричаме историята, в която не сме участници. Разбира се, че говоря за тази българска история, която я творят политиците ни от 1989 година насам. Разбира се, че и народът им помага, след като си въобразява, че пише историята ведно с тези политици, на които им е гласувал доверие. Но именно политиците не зачитат историята на прежде управляващите и винаги си мислят, че едва ли не страната ни е започнала своето съществуване с тях и без тях тя ще загине, подхвърляйки на тотално отричане всичко, което не е "благословено" от тях.
А вие живеете в дом на два и половина века, като сте го приели такъв, какъвто е бил; правили сте му подобрения и живеете от десетилетия в него. Вие не отричате историята на този дом и на неговите предишни собственици, защото тя е история на този дом.
Ето, тук е разликата между нас и вас! Ние отричаме всичко, а вие приемате всичко и се стремите да го адаптирате към сегашните условия на живот.
Говорихме дълго, до полунощ. На раздяла стопанина на къщата ми направи един уникален подарък. Подари ми метална сервизна вазичка, на която има изписана годината... 1743.
След вечерята господинът взе да ме разпитва за България. Преводач в разговора ни беше съпруга на дъщерята, който наистина е преводач, владеещ шест езика (и руски) - писмено и говоримо.
- Господине - обърнах се аз към стопанина - вие знаете ли кой поред собственик сте на тази великолепна стара постройка?
- Разбира се - отвърна той с усмивка. Аз съм седмият собственик, оставена ми е в наследство от баща ми. Живея тук повече от четиридесет години.
- А знаете ли историята на къщата?
Близо час немецът разправяше историята на семейството и на дома си, показвайки стари, стари снимки.
След като завърши, извини се за многословието, като запита каква е връзката между неговия въпрос за България и историята на собствения му дом.
- Господине, вие много увлекателно разправяхте истрията на къщата си. Разправяхте я така, като че ли сам сте я творили или най-малкото сте били пряк участник в събитията, свързани с нея, и не само с нея. Вие без да осъзнавате присвоихте историята й, и като собственик на този дом я разправяхте едва ли не в първо лице. Нищо лошо, разбира се!
Разликата между България и между вашата история е тази, че вие приемате историята на вашия дом като собствена, а ние отричаме историята, в която не сме участници. Разбира се, че говоря за тази българска история, която я творят политиците ни от 1989 година насам. Разбира се, че и народът им помага, след като си въобразява, че пише историята ведно с тези политици, на които им е гласувал доверие. Но именно политиците не зачитат историята на прежде управляващите и винаги си мислят, че едва ли не страната ни е започнала своето съществуване с тях и без тях тя ще загине, подхвърляйки на тотално отричане всичко, което не е "благословено" от тях.
А вие живеете в дом на два и половина века, като сте го приели такъв, какъвто е бил; правили сте му подобрения и живеете от десетилетия в него. Вие не отричате историята на този дом и на неговите предишни собственици, защото тя е история на този дом.
Ето, тук е разликата между нас и вас! Ние отричаме всичко, а вие приемате всичко и се стремите да го адаптирате към сегашните условия на живот.
Говорихме дълго, до полунощ. На раздяла стопанина на къщата ми направи един уникален подарък. Подари ми метална сервизна вазичка, на която има изписана годината... 1743.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
