Постинг
19.06.2013 18:04 -
За днешното състояние, с езика на медицината
Автор: kabuli
Категория: Лични дневници
Прочетен: 359 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 19.06.2013 18:11
Прочетен: 359 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 19.06.2013 18:11
Асимилация е латинска дума assimilo и в буквален превод означава "наподобяване", правя подобен.
Асимилация се нарича сумата от процесите, необходими за изграждането на обществото: личното съзнание на единицата, която отдава своя принос чрез положителната си насоченост, който е в основата на изграждането на държавни структури и обществени организации, необходими за физическото и психическо здраве на самото общество.
Асимилацията е това явление, което използва различните умения и способности на индивида, които дават материален образ на идеята за единно общество - нация.
Дисимилация е латинска дума dissimilo и в буквален превод означава "правя различен". Дисимилацията обхваща всички разрушителни явления, разграждащи обществото на неподозиран брой противоречащи си по политически, етнически и икономически признаци групи от хора. Дисимилацията разрушава индивидуализма и клетъчните структури на обществото, противопоставяйки различните групи една на друга по хоризонталата и вертикалата на обществената структура. При нея се отделя разпадащ се продукт, който е погълнал неимоверно голямо количество обществена енергия, но който не може да се използва за нов градеж, понеже идеите са мутирали и са преминали в непознато състояние, различно от първоначалния замисъл.
Асимилацията и дисимилацията са взаимно противоположни, но неразделно свързани. Асимилацията се съпровожда със засилване на дискриминационните процеси, които пък усилват асимилационните.
Пример за връзката между тези два процеса са опитите на управляващите (независимо кои са те) да дадат начален старт на растеж на благоденствие на обществото и размножаването на вариантите за постигането му, което веднага поражда засилване на разграждането му по различни пътища и без подбор на средствата за постигане на целите.
Въпреки че двата процеса са неразделно свързани, те избягват да изпадат в състояние на "уравновесяване на кантара" - т.е. намирането на баланс в исканията, вижданията и разбиранията на различните групи.
Така в период на наченки на заздравяване на обществото се наблюдава значинелна интензивност на двата процеса, като в българските политически условия винаги дисимилацията е взимала връх.
Точно и поради тези причини нашият български преход не е свършил, поради осезаемия факт, че той никога не е започвал.
Асимилация се нарича сумата от процесите, необходими за изграждането на обществото: личното съзнание на единицата, която отдава своя принос чрез положителната си насоченост, който е в основата на изграждането на държавни структури и обществени организации, необходими за физическото и психическо здраве на самото общество.
Асимилацията е това явление, което използва различните умения и способности на индивида, които дават материален образ на идеята за единно общество - нация.
Дисимилация е латинска дума dissimilo и в буквален превод означава "правя различен". Дисимилацията обхваща всички разрушителни явления, разграждащи обществото на неподозиран брой противоречащи си по политически, етнически и икономически признаци групи от хора. Дисимилацията разрушава индивидуализма и клетъчните структури на обществото, противопоставяйки различните групи една на друга по хоризонталата и вертикалата на обществената структура. При нея се отделя разпадащ се продукт, който е погълнал неимоверно голямо количество обществена енергия, но който не може да се използва за нов градеж, понеже идеите са мутирали и са преминали в непознато състояние, различно от първоначалния замисъл.
Асимилацията и дисимилацията са взаимно противоположни, но неразделно свързани. Асимилацията се съпровожда със засилване на дискриминационните процеси, които пък усилват асимилационните.
Пример за връзката между тези два процеса са опитите на управляващите (независимо кои са те) да дадат начален старт на растеж на благоденствие на обществото и размножаването на вариантите за постигането му, което веднага поражда засилване на разграждането му по различни пътища и без подбор на средствата за постигане на целите.
Въпреки че двата процеса са неразделно свързани, те избягват да изпадат в състояние на "уравновесяване на кантара" - т.е. намирането на баланс в исканията, вижданията и разбиранията на различните групи.
Така в период на наченки на заздравяване на обществото се наблюдава значинелна интензивност на двата процеса, като в българските политически условия винаги дисимилацията е взимала връх.
Точно и поради тези причини нашият български преход не е свършил, поради осезаемия факт, че той никога не е започвал.
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
