Кабули от Варна :: Спомен за прародна

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

29.04.2013 21:51 - Спомен за прародна

Прочетен: 3995 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 01.05.2013 09:40

Има един фрапиращ исторически факт, отнасящ се до нас и до нашата култура. Факт, по който до сега никой нито е писал, нито е вземал каквото и да е отношение.
Англия е държава, която има:
- територия,
- население,
- правителство на местно ниво,
- банкови институции,
- трудов пазар,
- здравна система,
- образователна система,
- необходимите комуникации за съществуването на населението,
- всички други функциониращи звена на властта, необходими за съществуването на образуванието държава. Но Англия няма държавност. Тя не е припозната от нито една друга страна като самостоятелен обект за осъществяването на двустранни и многостранни дипломатически отношения, защото не може да води самостоятелна политика извън формата на Обединеното кралство Великобритания.
България е също държава, понеже притежава всички елементи на държавността и въпреки че е самостоятелна, тя от десетилетия не може да води самостоятелна външна и нормална вътрешна политика, поради немощта на съставните й елементи.
И в двете държави, коренно различни в държавната си организация, от столетия живеят цигани. Те са се адаптирали към условията на живот и участват в него, доколкото позволяват утвърдените им жизнени условия и отношението на другите към тях.
Сега можем да си отговорим на въпроса защо циганите нямат държава. Нямат, защото не притежават нито един от елементите на държавност, въпреки че най-важният е на лице - народ.
В България от десетилетия се търси родилната люлка на държавата. Нещо като изгубената детска люлка, еквивалент на изгубения Кивот. Историци и техните многохилядни помощници по блоговете ежеминутно ровят планетата, за да намерят онази отправна точка на българите, по пътя на историята. Памир, Хиндукуш, Тибет, Кавказ, Прикаспието, Украйна; траки, хуни, гети, мизи, и още, и още... Сизифов труд - едни бутат камъка на горе, други с радост го търкулват на долу.
Интересно, нали! Държавата познава своите пастроци, но не помни майка си.
Какъв е този исторически факт, отнасящ се до нас?
Писанията за циганите са огромни по количество. Едва ли има друг народ, за който другите народи да са писали толкова много за него, освен циганите. Оставям настрана израилтяните, защото със сигурност отрицателните писания за тях многократно превишават тези, които са писани за циганите. Европейските евреи са еднообразни, еднотипни, конвейра на живота ги е създал стереотипни, почти с едни и същи характеристики.
Друго нещо са циганите. Те са материал за писатели, поети, художници, театралното и филмово изкуство; пъстри, луди и многообразни, нетърпящи сивотата и еднообразието.
Циганите нямат държава, но имат спомен за прародина, за разлика от много народи, които имат държава, но нямат ясен и категоричен спомен за прародина.
Ето, на мен това ми се стори интересно и учудващо, защо до сега никой не е говорил за това скрито чувство у циганите - чувство за прародина!