Кабули от Варна

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

13.04.2013 16:59 - Сън

Прочетен: 604 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 14.04.2013 12:19

     Андрешко се събуди, треперещ от утринната прохлада. Беше сънувал странен сън.
     Кара каруцата си, с която превозваше редките пътници от железопътната спирка до селото, отстоящо на около пет километра от нея.
     В каруцата му се беше настанила добре охранена и облечена градска особа.
- Как се казвате, господине? - попита както винаги Андрешко.
- Михаил Михалев, млади момко - отвърна без желание особата.
- И по каква работа в наше село, което е забравено от Бога, Царя и Бойко, господин Михалев?
- Аз ли, момче? Аз съм съдия-изпълнител. Ами отивам да се видя с един от вашите селяни. Спиридон му е името.
- А ха! И защо ви е потрябвал Спиридон, господине?
- Ами теглил е кредит от банката на Цветелина и от пет месеца е спрял да си внася вноските. Сега трябва да го изхвърля от къщата му...
- Ама чакайте, господине, то на Спиридон жена му умря, а и едно от децата му е тежко болно...
- Слушай, момче, кой е умрял, кой е жив, е работа на дядо Господ. Моята работа е да спазвам законите, разбра ли!
- Разбрах ви, господине, ама не е честно да постъпвате с хората по този начин. От двадесетичетири години сме в демокрация, а демокрация не сме видели!
- Ти сега не дей да философстваш много, ами си гледай пътя, че конете навлязоха в блатото!
- "Блатото" ли казахте, господине?
- Ами ти не гледаш ли бе, селянин, със селянин!
- Ама недейте така, господине! Аз може да съм и селянин, ама не съм толкова прост, колкото си мислите, че вие сте умен!
Андрешко скочи в огромната дупка насред пътя, която на всеки четири години се оправяше, ама само на предизборни обещания. Изборите идваха и си отиваха, а дупката полека-лека заприличаваше на Тихи океан. Минчо, зевзека на селото, се шегуваше, че само китове и акули й липсват.
- Ми този гьол беше обещал да го оправи и господин Борисов, га бе дошъл да ни агитира за неговата партия, ама ей я, на, пак си е на мястото, господине. То магистрали, магистрали, ама и селски друмища има, господин съдия-изпълнител. Ха сега, постойте си тази вечер в каруцата, а аз ще дойда рано сутрин да ви измъкна от нея.
- Андрешко, Андрешко, недей така бе, момче! Не ме карай да се обаждам на "наглите", че ще ти натрошат кокалите, бе!
- Не можете, господине. Джи-ес-емът ви няма покритие.
Андрешко потъна в тъмното и... се събуди.
Андрей Тодоров, едър бизнесмен-предприемач, беше задрямал за около половин час в мерцедеса си, на път за към морето. Странното в съня му беше, че отиваше на гости в хотела на съдия-изпълнителя Михаил Михалев, по негова покана. Познаваха се повече от четиридесет години. И двамата с Михалев бяха активни членове на заменила името си БКП.
- О, здравей Андрешко! - свойски го поздрави Михалев, когато черния мерцедес спря пред входа на хотел "Златната роза".
- Остави, остави, Мишо! Да знаеш що за сън сънувах, ще ти паднат акциите!
     Михалев внимателно изслуша съня на Андрешко и философски заключи:
- Господин Тодоров, в сънищата често пъти се вмъкват елементи от нашата същност, но ми се струва, че тъкмо вашият сън е сън за наивници, в предизборен период. Хайде, че ни чакат руските друзя! Трябват им папироси...

Нагоре