Запитаха ме защо не пиша в блога си. Отговорих, че са ми свършили думите.

За да опазим себе си, трябва да се пазим от себе си.

Политиците са като планети, лишени от живот.

Крахът на нашите политици е постоянен, защото те повече вярват на себе си, отколкото другите в тях.

Така наречените "независими депутати" аз ги оприличавам на Мьобиусов лист.
   а) те се "боядисват" с четка доброволно;
   б) усукват се на 180 градуса;
   в) безръбести са;
   г) при тях не съществува посоки ляво и дясно.

Един народ може да бъде лъган, но не безкрайно.

Партиите изядоха народа.

Егоизмът на шепа хора унищожава милиони народ.

Краят на кризата и раят на богатите са взаимно обвързани.

"Политиците са като планети, лишени от живот."
Аз, Кабули, оспорвам този лафоризъм. Мисля, че ще е по-вярно, ако кажеш, че политиците са като черни дупки. Засмукват дори светлината! Ако не съм прав, обоснови своята мисъл...

но аз изхождам от мисълта, че политикът е лицето, което е призвано да води полиса. И още нещо - допуска се, че на планетите е възможна някаква форма на живот.
А че нашите мушмороци са черни дупки е видно и от вечните като Вселената дупки по асфалта, плюс невидимите, но чувстващи се дупки в живота ни и по телата ни.

Удовлетворен съм от отговора, Кабули, приятелю.
С поздрави!