Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.03.2013 22:29 - Из книгата ми "Светът и циганите"
Автор: kabuli Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2551 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 10.03.2013 08:38


ЦИГАНИТЕ В АЗИЯ

БЛИЗЪК ИЗТОК
     Циганоподобен народ в района на Близкия Изток (Месопотамия, Анатолия, Египет) е споменаван от Шулги от Ур (около 2150 г. пр. Хр.), известен под името Хабиру или Апиру, които са равнозначни на днешното цигани, като възприятие.  Той ги описва като „хора, които пътуват в гробна тишина”, които унищожават всичко по пътя си, където и да са те, разполагайки палатките си, без да се съобразяват и „спазват заповедите на моя цар”. В разказ за завладяването на Яфа от генерала на фараон Тутмос ІІІ Тот (около 1440 г. пр. Хр.) се споменава, че конете били прибирани вътре в крепостта, понеже можели да бъдат откраднати от преминаващите апиру.
       В шумерски документи са споменати под името Губиру, което се тълкува като „хора, които не са подчинени на законите”. Името им е определящо за хора без гражданство и социален статус.
       В Афганистан, Иран, Ирак, Сирия, Йордания, Ливан, Израел, Египет и Либия живеят над три милиона цигани мюсюлмани, които не са нито сунити, нито шиити и не се придържат напълно към исляма, пригаждайки го до своя начин на възприемане на религията. Други имена за обозначаването на циганите са: Калоро, Коли (Institute for middle east understanding - 13.02.2007). Също така е известен термина Хадад, с който се самоназовават коли, означаващ железаро-ковач        Един от старите изчезнали цигански  езици е езикът на цигатине Бану Сассан, с географско именно определение  Лугха, оставил следи в езика домари.
       Според Доналд Кенрик следните цигански племена населяват Близкия Изток: Аптал, Авгон-лули, Бараке, Белуджи, Боша, Гароди, Гурбати, Деман (думми), Джат, Джуги, Джуки, Заргари, Кабули, Катчар, Капа (лули), Карачи, Касиба, Керси, Кришмал, Куенити, Курбати, Коуджи, Лом, Лули, Лури, Мазанг, Мугат, Мутриба, Навар, Хадад, Хиндустани


ИЗРАЕЛ:
 
     Циганите не са признати като малцинство. Израелското министерство на вътрешните работи ги регистрира като “араби”. През средата на март месец 2002 г. Дом общността в Израел, чрез адвокатската кантора на г-н Амрий Кабири, подготвя искане до МВР за даване на юридически статут на “малцинство” на израелските доми.
       Учудващ е за мен следния факт: „...първото нещо, което направих в Индия беше да поискам срещи с възможно най-много хора, които знаят или са чули от къде идват циганите от Индия. Почти без изключение ми беше казано, нашите цигани са дошле от Израел.” (Пол Полански (САЩ) известен писател и защитник правата на ромите.)
       Мнението на Томаш Миланович за циганите в Израел: „Има стотици ромски семейства, които живеят в Израел и те се смятат за роми и евреи.Повечето от тях не са само израелски граждани, но имат статут на „йехудим”. Това означава, че те са евреи и израелски граждани. Тези, които имат европейско гражданство се считат за чуждестранни юридически жители. ...те са с по-високо уважение, отколкото в собствените си страни, където все още съществуват генерализирани антиромски чувства, които не съществуват в Израел. Всички роми, живеещи в Израел са ревностни поддръжници на държавата Израел, защото това е може би единствената страна, където ромите не се чувстват като чуждо малцинство, но като хора, които живеят в собствената си родина”.
      Ясно се вижда и разбира, че мнението на Миланович е типично шаблонно и не отразява истината, а най-малкото Израел може да бъде единствената страна, където ромите живеят като в собствената си родина, поради простата причина, че няма такава страна.
       Когато Израел получава официално своето признание на 14 май 1948 г., голям брой от циганското население бяга ведно с арабските палестинци. Много от тях се заселват в Аман, бежанските лагери в Йордания, Ливан и Ивицата Газа и до днес.
    Алавити - название на циганите, живеещи в малко селище около Кирят-Шмон, чието име се превежда като цигански табор.
 Келдерари (руски),
Чурари (калдерари),
Ал-навар - общо название на циганите, без да се взима предвид тяхното именно самоопределение. Названието им е свързано с железаро-ковачеството.
Горбати - език домари, наситен с арабизми.
Гурбети - общо наименование на циганите в Близкия Изток, което на арабски означава “чужденец”.
Доми - преселени преди повече от 1000 години. Прави впечатление, че в името е запазено първоначалното и най-древно име на циганите в Индия - доми. Езикът на който говорят е домари. Признават за свои роднина циганите рома и кале. По религия почти всички са мюсюлмани. Водят номадски полуномадски и уседнал живот, като се занимават с дребно занаятчийство, пеене, музика, танци, врачуване и особена обич към конете. Живеят в обособени сложни семейства - В Йерусалим и околностите и Западния бряг - 1200. В миналото са се занимавали с кошничарство, музика, танцуване, пеене, ръчни занаяти. Домите са изключително честни и почтенни, като кражбата и измамата са непознати. Но също така не са и активни обществено, което води до тяхното бавно отмиране като елемент на действителността.
Зоти - общо наименование на циганите в Близкия изток - сунити.
Каджар - Кирият-Гад. „Гад” в превод е „войник” или „късмет”, което би означавало „селище на войниците” (военен лагер) или „селище на щастливците”. Също може да се преведе и като „селище на племето Гад”.
Навари (нури) - Номадско скотовъдство, родствени на дом. Малка етническа група. Предполага се, че са се заселили в Близкия изток от Южна Азия и Индия по времето на Византийската империя. Затворена в себе си група, занимаваща се предимно с гадателство, музика и танци, както и дресировка на животни
Цоаним  (Мицрам - на иврит) - придошли от Египет, населяващи южен Израел - над 2 000.
     Много малко от циганското културно наследство е запазено.Чувства се как циганската идентичност бавно и сигурно изчезва. Поради постоянното полувоенно състояние на ежедневието връзките между самите цигани е прекъсната, тъй като обстоятелствата не позволяват свободното им движение. Самите араби странят от тях и това тяхно държание спрямо циганите е еквивалентно на европейското спрямо циганите. (HAARETZ. Com - 08.08.09). Струвами се че политиката на държавата Израел по нищо не се различава от политиката на коя да е европейска държава от  Средновековието и на Германия през Втората световна война. Това поведение за мен е нетипично, изхождайки  от  античовешката политика спрямо евреите по време на нацизма.
     Всички цигани в страната обитават апартаменти

  Западен бряг

  Дом - предимно в бежанските лагери - около 1 000.

Ивицата Газа:     Домари  - около 3 000.
Навари - малка етническа група.
     Съществува циганска общност, в която жените играят кючек, а мъжете са музиканти.
     Всички цигани обитават апартаменти.


Йерусалим:     Нимр, Слим, Шакр.

Навари - мюсюлмани - арабското название за цигани; над 200 домакинства с различен брой. Други източници цитират 2 000 като общ брой на циганското население. Според мен обаче то може да е в границите на 5-6 000.
     Малка етническа група, подложена на асимилационен натиск, на социална и културна промяна. Под силта на постоянния натиск една от групите е приела да скъса със своите традиции, за да може да се интегрира с околното арабско население, тъй като името навар е синоним на всичко лошо, бедно  и мръсно.
     Според старейшината на циганския квартал в Източен Йерусалим Авда Ал-Хаким Салама, крайно време е да им се даде израелско гражданство, тъй като циганите са много по-близо по възгледи до евреите, отколкото арабите. Следователно статусът на „постоянни жители” трябва да отпадне и да се получи гражданство. Населяват квартала Баб Ал Хута.
Барана (берани) (мюсюлмани), нямащи се за навар; женят се млади.
     Според Амар Барана, 28 годишен, с шест деца: “Циганите от Йерусалим са били тук преди всички”. Циганите в Израел живеят бедно и работят всякаква работа".
     Днес повечето от тях живеят между стените на Стария град, в района на Лъвовете. Наброяват над 3 хиляди. В статистиката при последното преброяване на населението на Източен Йерусалим те липсват напълно. Почти необ- разовани; не се задомяват с лица извън общността.
     В Стария град на Йерусалим живеят около 1 000 представитея на циганската общност. През 1933 г. много от циганите са се преместили в дървени бараки, по протежението на източната стена на Стария град. Надеждата на циганите да напуснат зоната през 1939 г. не се осъществява и те се установяват в очертанията на Стария град, в Баб Ал Хутта, близо до Лъвската порта.
      В днешно време едва около 700 човека (1999 г.) използват езика домари, който за разлика от европейския цигански, е на изчезване.

  Палестина:

  Гараи (виж гараи - Испания) Дома, Навари.

Аспур - арабското название на езика, на който говорят циганите. Според Джейкъб Симони (1947) той наподобявал птиче чуруликане, приятно или едно нервно и бързо говорене, неразбираемо от другите (twitter).
     Според преброяването на населението от 1931 г. циганите са били 216, работили предимно като дресьори на мечки, маймуни, певци, танцьори, железаро-ковачи, търговци на коне и дребни амбулантни продавачи. Но сред тях е съществувала и просията от врата на врата, като в болшинството си са живеели в бедни и мизерни палатки.
Мандопули (мандити) - има сведения за тях от средата на 14-ти век. Описани са като безверници, от Египет;  майстори в кражбата. Друго описание ги определя като движещи се на тълпи християни.
     В последно време се натрапва тезата, че циганите са едно от загубените еврейски племена и че има много общи черти между роми и евреи. Тази теза се защитава яростно от представителите на българския краен национализъм, който винаги е имал фашистки уклон. По-скоро се търси близост между двата народа в  полето на отрицанието. Към тях се прибавят и гърците, но „защитниците на чистата раса” кой знае защо не отчитат факта, че и трите народа са дали велики личности на света и са в основата на древни култури и цивилизации.
     За да не виждаш истина, не трябва да си сляп.
 
  Ирак:     Горбати (110 000 - 1995 - домари), Гу(дж)айдиах, Джанганах, Думми (деман, думан), Коли, Соли,  

Гуайдия - Месопотамия.
Домари - Кюрдистан.
Зингаари - името се извлича от името за конско седло. Изхождайки от името капитан Newbold прави извода, че кюрдското племе Зинганех би трябвало да е от цигански произход. В това си предположение той е оспорван. Съвпадащо с италианското наименование на циганите - Зингари.
Зоти (зот) (21 000 - арабски) арабска форма на индийското джат. Говорят арабски. Създават държава в Месопотамия, просъществувала от 820 до 834 г.; разбита от арабите, които от своя страна били разбити от гърците, което довело до вълнб от заселване на цигани по границата на Византийската империя и в самата нея.
Лури - родственици на лули и леле по език и занаятия,
Кабули (каули) - родственици на халаби от Северна Африка - между 50 000 и 200 000. Експерт-изследователят Лаит Абдул Латиф изказва мнние, че терминът "ал каулия" се отнася до индуски племена, където жените печелили пари чрез прелюбодеяния и в танци, по време на религиозни служения. Други са били храмови служители по времето на цар Каули, от където идва и наименованието им. (Низар Латиф - иракски журналист на свободна практика)
 Калоро - името е дадено на цигански групи, живеещи в Мараш, Аинзарба и по бреговете на Ефрат. Езикът им говори-мо е сходен с този на домари, но има големи граматически различия с него.
Карачи - предполага се, че името можее да произлиза и от турската дума кара - черен, но също така и от районите около пакистанския град Карачи, което според мен е по-вероятно. Съществуват две отделни групи с това наименование, като разликата е съществена в езиково отношение.
     Цялата тежест на военната обстановка в страната се отразява най-зле на циганското й население. Село Фювар е на 180 км. от Багдад, близо до град Дивания.
     Военната обстановка в страната се отразява с цялата си отрицателна сила на въздействие най-много върху циганското население.Въпреки това то като че ли се намира в един нереален свят на днещната иракска действителност - изолирано е от останалия свят поради циганското си население и поради военното присъствие. Самото село  прилича на изоставен археологически обект, полу-разрушено, със западнали сгради - без всякакви услуги, без медицинско обслужване, без училище, без вода и с население, много по-бързо застаряващо от останалото. Циганите са живи, но не живеят, обречени на мизерно същест-вуване и носещи своята вековечна вина - родени са такива. На тях им се отказва не само работа, но те са притиснати в ъгъла на живота социално, племенно и религиозно; правителството им налага и допълнителни ограничения, като не им разрешава правото на собствен бизнес. А циганите в страната постоянно са били подлагани на нападения на въоражени шиитски групировки и от „Ал Кайда”. Тези нападения са оставили хиляди мъртви мъже, жени и деца, без правителството да поеме някакви мерки в тяхна защита. През 2003 г. в селото са живели над 1 700 циганина, а днес те са по-малко от 200. (MASTER IN MIDDELE EASTERN STUDIES FALL 2013 - Низар Латиф - иракски журналист на свободна практика)
      След падането от власт на Саддам Хюсеин тормозът върху циганите от околните племена е бил невероятен, което ги принуждава да напуснат родните си места и домове. Почти цялото циганско население на Баг дад от 10 000 души - преди американската военна инвазия - е принудено да се разпръсне.
     Циганите са използвани в политическите игри и интриги и от самия диктатор. Цигани рецидивисти и престъпници биват заселени в Абу Гиреиб - област на 10 километра на изток от Багдад, в която живее племето зауабеи, известно със своята религиозност и връзки с ислямското движение. Заселването на циганите в построените от властта жилищни блокове се приема като акт на отмъщение от страна на Саддам Хюсеин. „Ние сме благочестиви хора, и Саддам искаше да опетни нашия имидж чрез изграждане на блокове за циганите в нашите територии през 1979 г." - казва Абдула Таха, член на племето. „Те са продавали уиски и бира и са търгували с жени. Бяхме загрижени за безопасността на нашите деца в тази атмосфера " - добавя Ибрахим ал-Зауабеи. (Имам Ел Лиети - http://www.kelebekler.com)
      Общо циганско население  - 450 000, но със сигурност е в границите на 3 000 000.

Иран:     Аденесир, Бодаки, Дак, Джалали, Калайджии, Катунари, Ковачи, Коли, Кошникари, Кюрабана (кюрабту), Лаванд, Ловари,Мазангар, Мазанги, Мокадам, Сагванд, Хадад, Цузман,  Шахриари, Шурасти,

     Сред циганите в страната съществува едно разделение, положено върху именната основа на роми и цигани. Ромите не приемат циганите, тъй като ромите са с по-издигнат статус на живот -  уредени и уседнали -  докато циганите продължават да живеят номадски или полу-номадски начин на живот.
     В страната е разпространено мнението, че циганите и персите имат един и същ произход от северните части на Индия. Истинските наследници на персите живеят в провинциите Исфахан, Язд и Керман и цветът на кожата им се доближава много до цвета на циганите.

Асадиу - родово занаятчийство; майстори на мет ални посуда и изделия.  
Ашек - провинция Азербайджан, Фарс, Хорасан - музиканти.
Балкански цигани (27 000 - 1995 - романес).  
Бахтиари - номадски народ, населяващ районите около Техеран, Луристан, Кума, Хорасан. Над 1,5 млн. В страната; близки до лури, като алтернативното им име е лори - провинция Бахтиари.
Боша (поша) - придошли от Армения.   
Гаджар - Кузистан.
Гарбил-банду - производители на сита.
Гадолия лохара - ковачи - обособили се на професионална основа.
Герешмал - едно от наименованията на циганите в страната -  провинция Бахтиари, Хорасан.
Горбати (корбати, курбати) (135 000 - 1995 - домари) - “Тези, които живеят в землянки” - чергарстващи ковачи - в Западен Иран - Фарс - едно от наименованията на циганите в страната. Името произлиза от арабското qarib - което в превод е „непознат”. Подгрупа на коли.
Гоубаз - Фарс - търговци на добитък - крави.
Гу(дж)айдиах - земите на историческа Месопотамия.
Гуруни  - Лузистан.
Гхарачи - провинция Азербайджан.
Джати - общо название на циганите, срещано в класически персийски текстове,.
Джуки (джуги, джучи) - едно от наименованията на циганите в страната - родственици на лули и мазанг - чергари, от средноазиатски произход - Мазандаран.
Дом(и) - Кюрдистан, Лузистан.
Домари  - вероятно дравидско потекло - Хоросан, Западен Бенгал.
Думбаки - Фарс.
Заргари (заргали) - европейски цигани, придошли в началото на ХХ в., търговци в миналото, днес търгуват предимно със злато в Европа. Говорят ня езика на европейските цигани, близък до влахичкия. Приема се, че са от земите на днешна България (поречието на р. Марица) - Куалаш - 1000 души (2004). Те са мюсюлмани шиити, вярващи в пророка Мохамед Али.
Заргар е кермани - кермански златари.
Заргари от Техеран - нямат връзка с другите ромски групи от останалите части на страната.
Зангари – говорят на език, много близък до балканския ерлийски.
Зоти (1 280 000 - 1995 - арабски).
Йоги - родственици на лули.
Йут - родственици на лули.
Карачи - едно от нименованията на циганите в страната Северозападен Иран, Хорасан.
Касетараши - грънчари.  
Кабули -едно от наименованията на циганите в страната - родственици на халаби от Северна  Африка. Наименование-то произлиза от името на гр. Кабул. Номадски скотовъди - Балучистан, Систан, Керман, Керманшах, Кузистан, Кюрдист-ан. Вероятно подгрупа на коли.
Керси - Астерабад.
Кришмал - търговци.
Коли - едно от наименования на циганите в страната, отнасящо се до всички тях.
Кули - Лузистан.
Кюрбалбанд - едно от наименованията на цганите в страната.
Къзълбаши - заргари, - живеещи в Шираз (провинция Фарс).
Лаванд - едно от наименованията на циганите в страната.
Лузистани - общо  название на циганите в страната;  със сигурност  името  идва  от името на провинция  Лузистан - в днешна Мала Азия - майка на познатата ни роза.
Лули - едно от наименованията на циганите в страната - Западен Иран, Кузистан.  
Лури/стани (лори)  едно от наименованията на циганите в страната - населяват планинските райони - родственици на лури от средна Азия и Белуджистан /Балучистан/. Според В. Минорски лури идва от името на град Арур, намиращ се на 180 км (30 фарсанга) югоизточно от Мултан и 120 км (20 фарсанга) над ал Мансур. Вероятни родственици на леле от Китай, с които имат сходен език и занаяти. Те са упоменати като първия циганообразен народ, напуснал Индия, според Фирдуоси заселил се в предели на съседната персийска държава, като свирачи на лютня. Чергари, прехранвали се предимно с просия, врачуване и магьосничество, както и направата на обеци, пръстени, гривни и други украшения. Вероятни родствени връзки с лули (лулу). Говорят на език лури от Западноиранската подгрупа езици. Наброяват около 2 600 000 (2011 г.). Мюсюлмани шиити, възприети от науката за далечни потомци на древните лулу, които в древна Месопотамия са биле източник на най-желаните роби през  3-то, 2-ро хилядолетие пр. Хр. - Луристан, Балучистан , Систан, Шираз. Самонаричат се още гавбази или дамбази - хора, отглеждащи крави и диви биволи.
Език: пуни - вода; муни - хляб; хаки - очи; намита - ръка; чанг - крак; диди - цигара; клурик - черно; сефид - бяло.
Лути - Балучистан, Систан, Керман, Керманшах, Кюрдистан, Луристан.
Люли - Керман.
Мехтар - името има фонетична близост с наименованието на т.н. мехтерии в България, мюсюлмани - музиканти - провинция Бахтиари.
Мутрибиах - общо название на циганите музиканти.
Навар - общо пейоративно арабско наименование).
Папати - едно от наименованията на циганите в страната.
Поша - общо наименование на циганите.
Сайбиге - име на индуско племе, изселило се в Персия през 500-та - 600-та година от н.е.
Сашуан - Северен Иран.
Себ селиар (хората на желязото - калайджии) - едно от най-малко трите разклонения на циганите, живеещи в  северната част на страната (Фриузкх) и самонаричащи се с това име.  
Сиахуне (сиах - черен - турски, персийски) - затворена в себе си група, живееща в зона Размандеган Бам, приета от околните за циганска. С тъмен цвят на кожата. Предполага се, че произходът им е или от Африка, или от Пакистан, или и двете.  
Сузмани - едно от наименованията на циганите н страната -  говорят кюрдски - Керманшах, Западен Иран, в съседство с Кюрдистан, Керманшах. Свързани със сирийските думан - музиканти и танцьори.
Гортабиб - Балучистан и Систан.
Тошмал (тушмал) - провинция Бахтиари - музиканти
Фиудж - едно от наименованията на циганите в страната -  Мазандаран, Фарс, на Каспийско море.
Фиудж горбати - централната част на Западна Персия.
Харами - едно от наименованията в страната.
Хенди - провинция Бахтиари.
Хьой-хар -
Цигани, живеещи в Захендан.
Цигани, живеещи в зона Размандеган Бам.
Цигани, живеещи в Сераван.
Цигани, живеещи в Сирджан. Въпреки че се имат за заргари, те не говорят цигански, а персийски.
Цигани, говорещи смесен ромско-турски (област Куазин).
Чегини - едно от наименоманията в страната.
Чилингири (чалингер) - Фарс.
Чингана - едно от наименованията на циганите в страната.
      През 2000-та година в страната живеят 1 400 000 цигани. Диалектното многообразие е много голямо, като се стига до неразбиране на цигани с цигани. Граматиката е повлияна от арабски, както и от езика на приемащата етническа група. Музиканти, дърводелци,  касапи. Мюсюлмани.
     Напълно е възможно предци на съвремените цигани да са били заселени на територията на днешен Иран (Персия) като военопленици и роби още през 516 г. пр. Хр., когато Дарий І завладява Панджаб и поречието на Ганг.
Забележка: За някои наименования на циганите в страната: (Езикът Заргани - Хасан Лезай Багбиди)
     Интересно е да се знае, че има иранци, които споделят мнението, че са много близки по произход с техните цигани. Даже някои от тях отиват още по-далеч, като казват, че между персите и циганите няма никаква разлика, още повече, че езиците им са от индо-ирански произход.
     Циганите в страната са изолирани, маргинализирани и не се включват в официалната статистика, защото нямат постоянно местожителство. Лишени са от лични документи, образование, здравни услуги и грижи, и прекарват живота си в подобия на къщи. В мегаполиса Техеран, който е с над осем милиона жители, циганите населяват неговите бедняшки квартали в южната му част. Всяка сутрин пътуват до богатата северна част, където работят като чистачи, миячи на автомобилни стъкла, продавачи на цветя и вехтории...
     Полгамията е обичайна практика сред иранските цигани. (http//www.iranmania.com - 10.III.2005)

  Йемен:     Ахи Ал Музайджад, Ахи Ал Навах, Шашат („Лачо дром” 17 (6), 1981)

Йордания:     Иракски цигани, Калайджии, Карачи, Ковачи, Курбати, Нуар, Палестински цигани, Синайски цигани.

Дом - 50 000, общност, която е оказала значимо културно влияние. Майстори на хладното оръжие - мечове, ножове. 63 племена на общността, обединени за пръв път от Саид Муса паша, в борбата им за земя. (Jordan times - 20.04.2010)
Домари - след Израелско-йорданската война - 5 000. Езикът им домари, който е силно арабизиран,  се говори в Израел, Западния бряг, Ивицата Газа, Йордания, Ливан и Сирия.
Зоти - старо арабско название на всички индийци, а  оттам и на циганите в Близкия изток. Наследници на държавата на зотите (820 - 834).Стриктно спазват законите на ма(х)риме.
Навари - родствени на дом(а). Малка етническа група.
Турци - циганоподобно общество (малко над 2 000), което също живее на палатки и се занимава предимно с търговия на килими и дрехи, внесени от Турция. Разграничават се от циганите, не говорят техния език. (NABATEA.NET)
     Предимно селскостопански работници - отглеждат тютюн. Твърдят, че са от времето на кръстоносците. Най-популярният писател на страната Мустафа Вахиби ал-Талал, е един от най-ярките арабски творци на 20-ти век, който посвещава 20 години от живота си в защита на правата на циганите. Той се превръща в неотменима част от техния живот. В пустинята живеят също цигани, които са в оранжеви на цвят палатки, за разлика от тези на бедуините, които са сивочерни.
     В Йордания живеят над 350 000. (http://gypsi-gospel.blogspot.com/2009_05_01arhive.html).
     Много (над 400 семейства) от йорданските цигани са преселници от земите на днешен Израел, напуснали го след признаването му през 1948 г. Те живеят предимно в Аман, където все още има значителна циганска общност в Хаи Ал Мухаджирин, Джебал Ал Надиф, Ап Хашеми, Ал Шамали и други квартали (Дженифър Питърсън Питърсън - Циганската общност в Ерусалим)
     Цигани живеят в Джебал Натиф, Джебал Хашеми, Джебал ал Нажах, Шамали и други населени места. Калайджии, ковачи, селскостопански работници. Една част от тях са наследници на онези зоти, които през 820 г. Създават своя държава в Месопотамия, просъществувала до 834 г.
     Голямо влияние на ма(х)риме. Това влияние се чувства постоянно и то присъства също така постоянно в постъпките им. Изпитват религиозен страх от духа на мъртвите, които приживе са били неудачници, както и от духовната и морал-на смърт. (NABATEA.net).
Кувейт
Дома(а)

Ливан:    
Гаджари, Гу(дж)айдиах, Джак, Джалали, Джуки, Дом(а), Карачи, Коли, Курбат, Навари (нури), Надарх, Раджари.

Дом(а) - Въпреки че дом в Близкия Изток и Северна Африка имат един произход, те не са хомогенна група. В Ливан живеят в малки звена из страната и броя им варира от 8 000 до 60 000. В силно фрагментирания духовен, социален и религиозен свят на ливанците, оформящи религиозните си възгледи в света на 73 религиозни общности, мястото на циганите е в края, на опашката. Ливанските цигани и днес, въпреки сложността на отношенията в региона, свободно се движат по установените „търговски” маршрути, пресичайки националните граници. В долината Бекаа живеят в палатки, а в Бейрут в рамките на бедняшките квартали, в крайно мизерни условия на без вода, ток и канализация. Презрението на ливанците към циганите е пълно ( д-р Г. А. Уилямс - Циганите в Ливан, 2000)

  Саудитска Арабия:     Дом(а)

  Сирия:

    Гараи (виж гараи - Испания), Гуайдия, Гхагари, Джуки (аспашести), Зоти, Ковачи, Сулеиб, Фиуг.
   
Алепини - споменавани от английски изследователи през 19-ти век. Според сведението на шейха на племето,  дадено на капитан Newbold, то населява 30 къщи, като всяко едно споменавано име от него е било името на старейшината на дома. Според мен името алепини е производно от името на град Алепо - на арабски Халеб аш Шабба; Алепо - на английски. Интересно е да се знае, че едно от древните имена на град Алепо е... Бероя.
  Аптали - жонгльори и фокусници, които не се имат за цигани - доми - северна Сирия. Бараки - специализирали са се в отглеждането на коне. Споменавани от английски изследователи през 19-ти в.; из целия Близък Изток - доми.
Гавбар - споменати от английски офицери изследователи през 19-ти век.
Гаджари - говорят на езика кетчай много затворена общност.
Гангатах - вилает Мосул, 60 палатки.
Гу(дж)айдиах - отец Анастас (Nawar или циганите на Изтока - вестник на Джипси лоре общество №2 (1914 - 1915) ги определя като цигани,  в части на Сирия и Месопотамия и ги описва като музиканти и танцьори, хора на свободния живот. Броят на палатките им достига 80.
Гурбати (корбати, курбати) - от района на град Алепо. Имат връзка с иранските гурбати.
Дом(а)(думми, демми, деман, думан) - 10 000.
Джунганех (Чинганех) - споменавани от английски изсдледователи през 19-ти век.
Думми (демми, деман, думан - изрази, използвани в в Сирия, Ирак, Иран) за обозначаване на циганите доми.
 Зот (зут) - в Босра - 70 палатки.
Навари - или дом(а) - северната част на страната. Малка етническ група, населяваща селските райони и живееща в лагери. Говорят на езика навар, класифициран като диалект на домари.
Каоли (каули) - споменати от английски изследователи през 19-ти век. Виждат го производно на кабули.
Карачи - населяват над 150 палатки или над 1 500души. Прекарват лятото в планините - от езерото Ван, до Иран.
Карбати - Алепо, 120 палатки или над 120 души.
Каули - 1 500 палатки.
Курбати - Алън Кенрик слага разграничение от иранските горбати.
     Сирийските цигани не са запознати много добре с историята на своя произход. Те извеждат произхода си от голям териториален район, включително и от България (Алън Уйлямс (2001).  Около 300 000 (2009), но по думите на самите цигани те са около един милион.
     Според Simson  “Епископ Pococke" (на латински) преди 1745 година споменава за среща с цигани в северната част на Сирия, където са многобройни, които са мохамедани, живеещи в палатки или каравани, занимаващи се с отглеждането на крави и производство на груби килими и с много по-добро отношение към тях, отколкото в Унгария или Англия”.
Мутрибийах (от арабски музикант) - неопределено с точност название, отнесено към всички музиканти и танцьори. 200 палатки или над 2 000 души.
Сасуан (Sahswan) - северна Сирия, 320 палатки.
Тат - артисти и и търговци. Техният език е коренно различен от езика на курбат; близки до европейските цигани. 500 палатки. (Данните са от SYRIA-WIDE - Centre for research and development - център за изследователска и развойна дейност).




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kabuli
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2261403
Постинги: 2858
Коментари: 1765
Гласове: 2158
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031