Прочетен: 619 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 21.02.2013 16:07
Никой от нашите политици не е разтълкувал правилно името на студения и гладен сезон - ЗИМА. Сезонът, който действително ни изцежда физическите и парични сили, особено по време на криза, омесена с тотална безработица и лумпенизиране на обществото. И понеже слабо грамотните ни политически ръководители не отчитаха и продължават да не отчитат особеностите на този период от годината, точно през него падат правителства. А мисълта, че "Гладът е по-силен от тока" след падането на Бойко Борисов е невалидна, защото токът е по-силен от властта.
В един от коментарите на привържениците на ГЕРБ се цитира мисълта на Кенеди в една негова реч, която е следната: "Не питайте какво е направила държавата за вас, а питайте какво вие можете или сте направили за нея!"
Звучи умно, нали? Но основното правило на цинизма е да звучи умно. "Мъдростите", които ръсят под и над път политиците са облякани в скъпи фракове и са с изтънчени маниери. Докато не влезе Моника Люински.
Да, Бойко си отиде. Но задаваме ли си въпроса защо той не можа практически да уволни подставеното лице на разрушителния капитал кастрата Симеон Дянков. Защо след като обяви, че го уволнява той самия се самоуволни, пренасяйки в жертвени агнета не само собствените си министри - некадърни и подставени на твърдите комунисти и мафиоти лица - а и всички онези, които ентусиазирано гласуваха за него, с мисълта, че виновниците този път ще бъдат наказани.
Сигурен съм, че едва ли следващите властоносци ще си вземат поука от днешните събития. "Професионалните" ни политици са безмозъчни двукраки човекоподобни.
ТЕ приемат властта си като даденост и като неизбежност.
ТЕ не могат да разтълкуват значението на думата "министър".
ТЕ не могат да работят за добруването и благата на този народ, не защото не искат, а защото не знаят как.
Ужасяващият егоизъм, изгарящата себичност, безмерната продажност, гарнирана с безкрайната любов към парата (виж "Песен за паричката ми") и задъхващата омраза към всеки друг, който не е от тяхната черга и монопол.
Да, но след безметежното лято идва лютата ЗИМА. Кои ли ще са следващите умствени недоносци, които ще бъдат пометени от разумния гняв на помъдрелия народ?
ПЕСЕН ЗА ПАРИЧКАТА МИ
Ах моя царице,
сладка гълъбице,
сирота, горкана,
ти сама остана!
Зарад теб, парице,
зарад твойто лице,
що работи стават!
Царства и престоли
зарад тебе шават,
секи теб се моли,
тебе жертви коли.
Господ та не прави,
пак та секи слави:
блажена, честита,
цял та свят почита!
Ти на бой си дребна,
но си най-потребна;
няма си, безгласна,
но и тъй прекрасна;
слаба си, ухилна,
но и пак всесилна!
Вселена поклащаш,
сичко преобращаш,
земята раздигаш
и небето стигаш.
Нищо дарба нямаш,
пак звездите снемаш.
Радвай се, парице,
всесилна царице!
Ти патрици прогласяваш,
ти попове осветяваш,
ти безумни умъдряваш,
ти и старци подмладяваш,
ти и грозни разкрасяваш,
ти си, дет света управляваш!
И какво ти не направяш?
Родения за мотика
поставяш го ти владика,
направяш го и патрика.
Недостойния чрез тебя
висши длъжности обсебя.
Сичко с тeб са лесно върши
и затуй та секи търси.
Женско, мъжко теб обича,
старо, младо, след теб тича.
Мирски бил или духовен,
прост ли, частен ил чиновен,
първо и първо за теб пита,
че тъй длъжност изпълнява:
тебе тачи, теб почита
и на тебе се надява,
ти на сички господар си!
Зарад тебе патриарси
дозволяват, разрешават,
законите изменяват,
тайнствата препродават.
Зарад теб архиереи
пленят света кат злодеи.
За теб хитрите кадии,
както щат, лепят шарии.
Зарад тебе дипломати
работят с лъжи рогати.
Зарад тебе чорбаджии
стават страшни ееджии
и търговците, кярджии,
стават чудни айнаджии.
Зарад тебе и попови
измислеват молби нови.
Зарад тебе говедари
(по брадите докторати)
показват се кат лекари,
от Европа упознати.
Зарад теб са принуждени
и простаци неучени
философи да с"обаждат,
от Европа че дохаждат.
Зарад тебе моми млади
земат старци белобради.
Зарад тебе хубавици
земат мъже хухловци
и ергените вдовици.
Ах, за теб са унижават
някои вяра да меняват
и родът си да продават,
живот и душа затриват,
само тебе да добиват!
Други са светци приструват,
бога ради се хортуват,
тез са постници показват,
а онези слово сказват,
проповядват, поучават,
само теб да получават.
Други, виж ги, любородни,
безкористни и свободни,
за ученье предстояват
и газети сочиняват -
уж парите не обичат
и за обща полза тичат;
и то сичко, що са трудят,
тебе в джобдже как да гудят.
Други пишат и превеждат,
гладки стихове нареждат,
пишат смешни календари,
трупат лъжи със товари,
се за тебе, о парице,
о всесилная царице!
