БОЖЕ, КОГО СЪМ ТРЪГНАЛ ДА ОСВОБОЖДАВАМ!

Решението за вдгане на въстание през 1876 г. е взето през м. декември 1875 г. от новосформирания (11.ХІ.1875 - Гюргево) Български централен революционен комтет, заменил разпадналия се стар.
Главен апостол на Врачанският революционен окръг е Стоян Заимов, който въпреки че не е можал да се справи с организационната дейност по подготовка на въстанието, засипал Гюргево с лъжливи писма за своите успехи в подготовката. "Ще осветиме 11 май с народни байраци! Бунт и бунт!"
Да, ама изпечените в хайдутството Панайот Хитов и Филип Тотю направо са го казали, че тази работа е янлъш, (недообмислена) и отказали да поемат каквото и да е командване. Повлечени от общата еуфория, която винаги е служила на други и е пълнила сметките им, за сметка на гробовете на бъдещите жертви в боевете за тъй лелеяната Свобода, се оказват почти всички българи. Нещо подобно на днешната ни "демокрация" - по списък всички сме "електорални единици".
След като няма кой да оглави четата, която се сформира по внушение на Заимов, за да бъде в помощ на въстаниците, нямащият никакъв боен опит Христо Ботев се самопредлага за командир. За компенсация той иска за военен командир на четата завършилия руско военно училище Никола Войновски.
Винаги съм казвал, че заблудата и самозаблудата са най-големите истини, който винаги донасят най-големите разочарования. Заблудата - за разлика от Ф. Тотю и П. Хитов не подминала Ботев, за да се превърне в една от най-величавите смърти в предосвобожденческата ни история.
Ако еуфорията е била повсеместна отатък Дунава, то българите отсам него не само че не посрещат Войводата, готови да умрат за свободата си, но и бягат като чумави от четата. Самотен, на козлудуйският бряг, стоял и чакал учителят от Козлудуй Младен Стоянов. А тези, които трябвало да бъдат освободени (!) искали пари за агнетата и хляба си. Ето, това държание на "угнетените" българи ни връща на мисълта, че както няма безплатна любов, така няма и безплатна свобода. Плащайки на овчарите, просълзен Ботев въздиша от сърце и душа, изпълнени с горчивина и омерзение: "Боже, кого сме тръгнали да освобождаваме!"
За да отиде тъй млад, по своему дързък и непреклонен в онова Небитие, което е отредено за най-свидните чада на българския народ, превърнали са се в жертвен агнец в името на Свободата.
Ето как Стоян Заимов (1853 - 1932) - бащата на генерал Владимир Заимов е един от многото, стоящи в основата на провала на Априлското въстание, със своите пълни с лъжи писма за готовността на народа на всеобщо въоражено въстание против османската власт. Умишлено ли е лъгал или е бил заблуден, не знам, но с какви мисли за тези събития е доживял до старостта си и дали е чувствал някаква лична вина за провала - ето това е интересно.

А, още по-интересно е на чия страна са били циганите, по време на турското робство, на Въстанието и на Освободителната война!
Няма да коментирам писанието ти - ти, въпреки че се смяташ за американо-либераст, не допускаш мнения, противоречащи на твоето - типично по либерастки(цигански).
Няма да коментирам и правописа ти, пълен с морфологични и стилистични грешки.
За сетен път ще те посъветвам да се изказваш по въпроси, свързани с моя български народ, САМО тогава, когато си успял да просветиш и очовечиш твоето циганско племе.
Повярвай ми, ако продължаваш в същия дух, ще съжаляваш!

Моля за извинение за грубия ми език автора на блога.
Г-н Анонимен, със скриването зад анонимността демонстрирате, че думите Ви не могат да бъдат взети на сериозно т.е. сте едно жалко и безсмислено човече.
Относно темата, интересен поглед. Благодаря на автора за този прочит на историята, който определено провокира въпроси.