В тази държава всеки говори за това, което го може. На пръв поглед е напълно логично и като че ли потвърждава общо приетото ни (си) мнение, че сме много специални в главите.
Да, ама не!

Митю Трошката по цял ден говори за трошене. Не че кара някаква допотопна кола, набор със самия него - не. Той, ако и да е само на 27 години кара кола за няколко стотин хиляди лева. Защото може да троши, и то яко. Троши пръсти, троши ръце, ама най-обича да троши капачките на коленете. Доставяло му върховна наслада. И пълни джобове с пари.

Иванчо Ментата пък най-много обича да говори за ментата. От просто пиколо е израснал до професор в ментараджиликъа. И от близо вече 15 години само за далавери и за море говори. За морето, защото далаверите му са по морето.

Дончо, кмета на наше село пък най-много обича да говори за водни помпи и маркучи. Преди да стане кмет е бил помпиер в помпената станция. И за футбол обича много да говори, че чак селски отбор си направи.Ей на, вратаря го назначи да варди кметството. Нападателят пък има по-специална функция - напада всички, що са против него.

Кака много обича да говори за дрехи и обувки. Станало и мания, казва мама. И сигурно не е забелязала, че си ляга и става с един чичко, който е по-голям от татко. Ама мама и татко си траят, защото същия има верига от  магазини за дрехи и за друга стока.

Аз пък си мечтая за нови обувки, защото на тези, дето са на краката ми, са им останали само подметките. За 20 лева - толкова.

Мама по цял ден говори за ядене:
- Боже, какво да готвя днес! Пак пържени картофи ли? 
И като изпържи картофите започва отново:
- Боже, какво да готвя за утре! Пак боб ли?

А тате мълчи и не говори нищо. Когато мама му каже:
-Кажи и ти нещо! Нали си баща!, той отговаря:
- Какво да кажа ма жена! Аз нямам думата, защото вече от пет години съм без работа! И за това нямам думата.
А как искам да порасна по-бързо, че да се махна... Ама къде ли? Къде е това място, където хората говорят само за хубави и ведри неща?

Има такова място,аз по стечение на обстоятелствата съм част засега от него.Не завиждайте, то не е българско и както гледам няма и след 100 години да настъпи в България.А,не е чак толкова сложно нито трудно................

не искам да ти завиждам, защото като порасна, ще дойда при теб. И аз много ще бъда радостен, че ти си радостен, че живееш на такова място, дето хората се държат като ангели небесни един към друг. Ако искаш, да взема и кака, а? Ако не е родила от чичкото, до тогава!
Хайде, жив и здрав да си ми и те моля, да не ме изгониш, като ме видиш, защото българите на вън един друг много-много не са се обичали. Така разправят тези, дето са по-големи от мен и са ходили по чужбината.
Много поздрави на кака и на дечицата ти - ако си ги имаш!