ПОЛИЦИЯ БАРИКАДИРА ПАРЛАМЕНТА

Дойде ми гост, от чужбина. Ще кара ски, защото му омръзнало от горещините и от прасетата. А, да, гостенинът ми е от Папуа-Нова Гвинея. Няма да му споменавам името, защото езикът ми може да пострада от навяхване.
- Глеам тукашка уф вас, сичкото закличено. Ищо такачка? - ме пита гостенинът ми. - Ету, и тойта варта от чилязу.! У нас няма варта, няма чилязу, има пристилка на варта и коиту иска - влязга.
- Слушай, приятелю, тук, ние, българите, се обичаме много. Няма друг народ, който да се обича толкова много, колкото ние. Ето, сега ако на този мой съсед му е отворена вратата, аз ще вляза и ще му задигна телевизора, защото го обичам...
- Лейлей, значи ни ного мрази идин друг, щоту никуй ни зима на друг нищу! Ето, мойто прасе ногу, ама ногу, разбииш ли. Сичкуту черно, кат вашту странжинску диу прасе. Ама нику ни зима и ино прасе! Значи сички мени мразя! Вай, вай, вай!
- И от очите на моя гостенин се стекоха горещи и тъжни сълзи.
И тй като си говорим, минахме покрай Парламента, който беше барикадиран от полицията.
- Туй къща защо самичко тука? - пита гостенина.
- Туй е нашият Парламент. Тука нашите много умни мъже и жени взимат решения как да живеем и по колко да живеем.
- Ма как тъй! Той ши кажи теби колку да живейш!
- Не, тук се правят законите.
- А за магаритата къде праят тугава - пита гостенинът.
- А, те магариите ги правят баш тук - отговарям аз, учуден от интелекта му.
- А що граждат къщата тези ора? Май ногу бичате ги, а?
- Да, приятелю, именно заради народната любов първенците ни винаги се ограждат с високи стени, алармени системи, подвижни гардероби, ротвайлери и бункери...
- У нас ич не тъй! У нас секи можи барни друг вожд и шаман, щоту туй гуляма рабута за вожда и шамана.
- Е, да, ама у вас! Кога ли ще я стигнем Папуа-Нова Гвинея!?