Масата, изпълнила улици и площади след пукането на цирея на общественото (на селото) търпение, изпълнен със зловоние от престъпното поведение "цар" Кировата фамилия, беше, е и ще е предимно от деца (до 14 години) и младежи, които по правило трябва в голямата си част да са в учебните заведения. Внимателно наблюдавах израженията на тези фанатично вярващи в правотата на постъпките си млади хора, както и в неистовата омраза към циганите. Освен излъчване на негативизъм, лицата на младежите приличаха на маски от абсурден паноптикум във восъчния музей на разстреляната човещина.
Защо масата е основно от лесно манипулируеми младежи, които са в състояние да последват "и в огъня" всеки водач, от типа на Сидеров, буквално сляпо? Нима техните родители не са засягали в разговорите темата за етническото многообразие на всеки един народ и на всяка една държава? Нима не са им казвали, че омразата, както любовта и уважението, са винаги двупосочни процеси? Ако родителите на тези дирижирано "разбунтували" се младежи не са считали за нужно да говорят с децата си и за тези неща, то извода е само един: децата живеят в ограничени възможности за учене.
Ограничените възможности за учене нямат нищо общо с палатите, скъпите коли и "привилегиите" в живота на тези деца, които живеят в среда, предполагаща към финансов и материален охол.
Деца, които не показват напредък по време на учението си; социалната среда в която привидно се развиват нормално е също нормална; напълно са нормални и интелектуалните им възможности са си в ред; нямат данни за различни психо-физични отклонения и редовно посещават училищното заведение, но въпреки това са с ограничени възможгности за нормалното възприемане на училищния образователен материал, са деца с ограничени възможности за обучение (Learning disabilities - нарушение на способността за учене, обучителни затруднения, ментални увреждания, когнитивни увреждания).
Ето, ограничените възможности за учене са онази непоклатима основа на омразата и агресията към другите, която в последните години свободно марширува по улиците на Европа.

Започва да се проявява нетърпимост към нежеланието на определени общности да спазват законите.
Както и нетърпимост към нежеланието на правоохранителните и правораздавателните органи да насочат тези общности към спазване на законите.

Вярно е, че големи части от тези общности са от циганския етнос, но не мисля, че е приемливо заради "етническа толератнтност" да проявяваме нетолерантност към пострадалите от престъпления.
Иначе, категорично заявявам, че тук, в Пловдив НЯМА етническа нетърпимост.
http://drugi.blog.bg/biznes/2011/09/30/mediite-podvejdat.828000

А тук има малко размисли за псевдозащитниците на човешките права:
http://drugi.blog.bg/politika/2011/10/01/amnesti-interneshynyl-chakaite-i-az-da-kaja.828590