Водеща идея на всяка "велика" революция е господарите да станат слуги, а слугите - господари. И когато това е ставало на практика - "Великата" френска революция, "Великата" октомврийска социалистическа революция (ВОСР), локалната, но "величава" Деветосептемврийска социалистическа революция (въстание) и прочие други "велики" революции - държавата се е превръщала в свърталище на слуги от различен тип и величина. Ето, за това политиката ни все още е на ниво слугинаж, без ясни виждания и цели, защото управляващите ни са все потомци на слуги, слугували и на османския султан, и на руския император, и на немския канцлер, и на дивия руски болшевизъм и на неговите паразити - съветските комунисти. Не напразно Н. Бердяев още през 1918 г. пророчески оприличи социализма като идеология на завистта. А завистта живее и се развива най-добре в блатото на бедността - материална и духовна.
Там, където материалното богатство е придобито по всякакъв друг начин, освен чрез можене и кадърност, не може да има благоденствие, защото отците на сегашните фамилии, които ни управляват, са били прости, неуки, незнаещи и неможещи хорица, които изведнъж скочили в най-дълбоките води на победилата "велика" революция и вместо с молив, взели да си пишат партийните автобиографии с автомати в ръце, избивайки "господарите" и конфискувайки имотите им. Е, да, ама знанията и моженията загинали с убитите и държавата ни се превърнала в свърталище на тъпи, прости и жестоки комунисти, които грабили и убивали, убивали и грабили. И така се били увлякли в това "приятно" за тях занимание, че за три месеца време след Преврата избили 30 000, а близо три хиляди били осъдени на смърт от "справедливия" Народен съд. Простите превърнали държавата в месомелачка.
Ето, за това днес родните ни "бизнесмени" приличат на всичко друго, но не и на истински можещи и знаещи, които със своето можене и знаене могат материално да овеществяват труда си. Ето, за това днешните ни политици приличат на мутри, убийци и престъпници, защото при тях я няма маята на поколението, като при братята Евлоги и Христо Георгиеви, например.
Защото простотията, понесена на своите криле, се възползвала от шанса си, който го дава всяка "революция" и се вляла в живота на страната, изменяйки до неузнаваемост ДНК-то на държавата. Защото ни управляват децата на слуги, слугували на султан, император и канцлер.