Постинг
04.09.2011 17:49 -
Разговор в българската пещера от преди 15 000 години
Автор: kabuli
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1090 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 20.09.2011 14:03
Прочетен: 1090 Коментари: 3 Гласове:
4
Последна промяна: 20.09.2011 14:03
Слънцето освети входа на пещерата. Бащата БЪЛгаран се събуди, погледна към най-точния в света календар, наплюнчи молива си и отбеляза датата - 28 август 15011-та година.
- Айде, всички да стават, че имаме много работа да вършим - развика се Българан. Ей, БЕЛгиецо, бързо ела тук!
Белгиеца отърка сънени очи и пъргаво скочи от постелята. Няма да скочи, ама пак ще получи БЕЛежка по главата.
(БЕЛгиец е всеки онзи българин, който е прогонен от рода си и е решил да си намери ново жилище, извън пределите на БУЛхара.
БУЛхара - страната на БУЛхарите.
БЕЛежката, която се правеше се състоеше в три удара с дървена БУЛхарка по главата. След време започнаха да я наричат за по-благозвучно бухалка).
- Сега ще отидеш да изчистиш БАЛдарана пред пещерата, че гледай на какво сме заприличали. Комшиите вече имат трета табела "Образцова пещера", ама тук БУЛя ти само гледа да се червосва и белосва! Ще й дам аз на нея... Напълнихме се до тавана с БЪЛхи!
- Такаааааа ли! - се чу пронизващ вик от към сталното на пещерата. Тогава сам си слагай БУЛгура за закуска!
(Балдаранът е високостеблено дворно растение, което не служи за нищо.
Буля е жената на Българина.
Булгур е традиционното ястие.
Бълхата е чисто българска гадинка, която е по-страшна и от най-големия мамут).
Белгиеца сипа на господаря си и на себе си по една чиния булгур, казаха си молитвата и започнаха да ядат. Но тъкмо налапал лъжицата Българан се развика:
- Бульо, бульо ма, ръцете ти у гъзо ли са биле, че си сготвила този БУЛамач, ма! Ей сегинка ти резвам тиквата и те излежавам на гьола (Черния гьол - бележка на летописеца), тъй да знаеш!
Буля му беше свикнала. И Белгиеца му беше свикнал. Така че и двамата въобще не се стреснаха. А и Българан си беше свикнал сам на себе си и за това се изсмя гръмогласно, като се провикна към все още спящия си син:
- Ставай бе, заспал козел! Айде ставай, запали мобила и право по БУЛеварда до закусвалнята "Белия мамут". Пет шкембе-чорби! Айде, бърже!
Тъкмо заспалия козел излезе и на входната врата се почука.
- Кой е? - попита буля ядно. Може ли толкова рано да будите добрите и почтенни граждани...
- Отваряй, без да се обясняваш! Пълни сте като софийско бунище с бълхи! Специално за вас Бейко Първи трябва боклука на Силистра да освободи, че хем да има къде да ви сбираме бъхлята, хем да има къде да се давят, пущините...
- Ама може ли по-тихо господине, че ставаме за кашмер на съседите...
- Ставате я! Я вижте комшията си! С три табели "Образцова пещера". Сега и ниско лихвен заем ще тегли, че да му санираме пещерата...
- Е, като му лапнете мангите, в "Образцова лудница" ли ще го пратите след това, а - попита Българан иронично.
(Буламач са традиционните български ястия, които вече не стават за ядене.
Булевард са онези широки улици и пътища, току-що асфалтирани открити за експлоатация от царя на Булгарите Бейко Първи).
Часът наближаваше към девет и Българан гледаше с интерес новините по телевизията. Пространството се изпълваше с боботенето и шума на БУЛдозерите. Те отиваха да събарят незаконно изкопаните пещери около язовира. Ама братче, какви пещери - само от вносни материали!
- Ей на, пак пет булдозера ше идат и пак една пещера ще сринат! - ядосано каза Българан. Тоя наш цар за БАЛами ли ни има! Нито сме балами, нито сме БАЛамурници!... Ей, пак убийство, бе! Пак убит БУЛЯР! Мамка й и държава, мамка му на всичко!... Ей Белгиец, я ела тук, бе! Ти за къде искаше да избягаш преди пет години, а? Я ми кажие, че забравих!
- Към Белгия, господарю, към Белгия - отвърна Белгиеца с треперещ глас.
- Ама то има ли такова государство, бе? Там как е, а?
- Ами щом е пълно с белгийци, ще да е харно, значи - отвърна Белгиеца неопределено.
- Аха, значи всички белгийци са българи, като нас, нали? А и те ли живеят в пещери?
Дойде ми нещо в чутурата, ама ще ти го кажа след като се върна от БИЛЯРда.
- Те тия мисли да си ги изкараш от чутурата, че да не използвам БЕЛа за последно! - се обади буля ядосана.
Българан въобще не й обърна внимание и излезе.
(Булдозер - пътно-транспортна строителна машина, с които българите си правили пътищата.
Балами - еквивалентно на днешното "простак".
Баламурници - пак простак, ама на втора степен.
БУЛЯР - така били наричани онези българи, които били отхвърляни от редовна военна служба поради медицински причини. Те оставали по родните си места и масово задиряли войнишките були, като подменяли здравия ген на нацията, правейки деца на поразия.
БИЛЯРд - национална спортна игра за двама, с дървени топки. Който не можел да вкара топката в "джоба", бил замерван с нея по главата.
БЕЛ - метално земекопно оръдие на труда, често използвано за изкопаване на гроб. Това доказва, че българите са владеели металолеенето и металообработването още преди 15 000 години.)
Забележка: Всичко що започва или окончава на бал, бел, бил, бул, бъл и производните им, без съмнение има български произход.
- Айде, всички да стават, че имаме много работа да вършим - развика се Българан. Ей, БЕЛгиецо, бързо ела тук!
Белгиеца отърка сънени очи и пъргаво скочи от постелята. Няма да скочи, ама пак ще получи БЕЛежка по главата.
(БЕЛгиец е всеки онзи българин, който е прогонен от рода си и е решил да си намери ново жилище, извън пределите на БУЛхара.
БУЛхара - страната на БУЛхарите.
БЕЛежката, която се правеше се състоеше в три удара с дървена БУЛхарка по главата. След време започнаха да я наричат за по-благозвучно бухалка).
- Сега ще отидеш да изчистиш БАЛдарана пред пещерата, че гледай на какво сме заприличали. Комшиите вече имат трета табела "Образцова пещера", ама тук БУЛя ти само гледа да се червосва и белосва! Ще й дам аз на нея... Напълнихме се до тавана с БЪЛхи!
- Такаааааа ли! - се чу пронизващ вик от към сталното на пещерата. Тогава сам си слагай БУЛгура за закуска!
(Балдаранът е високостеблено дворно растение, което не служи за нищо.
Буля е жената на Българина.
Булгур е традиционното ястие.
Бълхата е чисто българска гадинка, която е по-страшна и от най-големия мамут).
Белгиеца сипа на господаря си и на себе си по една чиния булгур, казаха си молитвата и започнаха да ядат. Но тъкмо налапал лъжицата Българан се развика:
- Бульо, бульо ма, ръцете ти у гъзо ли са биле, че си сготвила този БУЛамач, ма! Ей сегинка ти резвам тиквата и те излежавам на гьола (Черния гьол - бележка на летописеца), тъй да знаеш!
Буля му беше свикнала. И Белгиеца му беше свикнал. Така че и двамата въобще не се стреснаха. А и Българан си беше свикнал сам на себе си и за това се изсмя гръмогласно, като се провикна към все още спящия си син:
- Ставай бе, заспал козел! Айде ставай, запали мобила и право по БУЛеварда до закусвалнята "Белия мамут". Пет шкембе-чорби! Айде, бърже!
Тъкмо заспалия козел излезе и на входната врата се почука.
- Кой е? - попита буля ядно. Може ли толкова рано да будите добрите и почтенни граждани...
- Отваряй, без да се обясняваш! Пълни сте като софийско бунище с бълхи! Специално за вас Бейко Първи трябва боклука на Силистра да освободи, че хем да има къде да ви сбираме бъхлята, хем да има къде да се давят, пущините...
- Ама може ли по-тихо господине, че ставаме за кашмер на съседите...
- Ставате я! Я вижте комшията си! С три табели "Образцова пещера". Сега и ниско лихвен заем ще тегли, че да му санираме пещерата...
- Е, като му лапнете мангите, в "Образцова лудница" ли ще го пратите след това, а - попита Българан иронично.
(Буламач са традиционните български ястия, които вече не стават за ядене.
Булевард са онези широки улици и пътища, току-що асфалтирани открити за експлоатация от царя на Булгарите Бейко Първи).
Часът наближаваше към девет и Българан гледаше с интерес новините по телевизията. Пространството се изпълваше с боботенето и шума на БУЛдозерите. Те отиваха да събарят незаконно изкопаните пещери около язовира. Ама братче, какви пещери - само от вносни материали!
- Ей на, пак пет булдозера ше идат и пак една пещера ще сринат! - ядосано каза Българан. Тоя наш цар за БАЛами ли ни има! Нито сме балами, нито сме БАЛамурници!... Ей, пак убийство, бе! Пак убит БУЛЯР! Мамка й и държава, мамка му на всичко!... Ей Белгиец, я ела тук, бе! Ти за къде искаше да избягаш преди пет години, а? Я ми кажие, че забравих!
- Към Белгия, господарю, към Белгия - отвърна Белгиеца с треперещ глас.
- Ама то има ли такова государство, бе? Там как е, а?
- Ами щом е пълно с белгийци, ще да е харно, значи - отвърна Белгиеца неопределено.
- Аха, значи всички белгийци са българи, като нас, нали? А и те ли живеят в пещери?
Дойде ми нещо в чутурата, ама ще ти го кажа след като се върна от БИЛЯРда.
- Те тия мисли да си ги изкараш от чутурата, че да не използвам БЕЛа за последно! - се обади буля ядосана.
Българан въобще не й обърна внимание и излезе.
(Булдозер - пътно-транспортна строителна машина, с които българите си правили пътищата.
Балами - еквивалентно на днешното "простак".
Баламурници - пак простак, ама на втора степен.
БУЛЯР - така били наричани онези българи, които били отхвърляни от редовна военна служба поради медицински причини. Те оставали по родните си места и масово задиряли войнишките були, като подменяли здравия ген на нацията, правейки деца на поразия.
БИЛЯРд - национална спортна игра за двама, с дървени топки. Който не можел да вкара топката в "джоба", бил замерван с нея по главата.
БЕЛ - метално земекопно оръдие на труда, често използвано за изкопаване на гроб. Това доказва, че българите са владеели металолеенето и металообработването още преди 15 000 години.)
Забележка: Всичко що започва или окончава на бал, бел, бил, бул, бъл и производните им, без съмнение има български произход.
Добра ирония.
цитирайЕ,и майтапът трябва да си има граници.
цитирайАнонимните не ги коментирам.
От години наред се забелязва едно бягане от изконната ни отечествена история и се навлиза в полето на цитирането на различни историци. Цитират се имена, години, дати и родове от преди 15 000 години с такава лекота, като че ли става въпрос за събития, станали вчера, пред блока или в центъра на селото. Сегашната модна историческа тенденция е да се бяга от българския корен; да се приписва на българския народ само и единствено тракийски произход, като се набляга на неговата автохтонност с такава сила и аргументирано, като че ли едва ли не пишещите са били свидетели на събитията. Много пъти съм казвал, че човешката памет е "къса", понеже запаметява събития и факти, необходими на личността. Едва ли се събуждаме и си лягаме с въпроса колко са на брой министър-председателите на страната и кое по ред е днешното правителство. Използвайки тази даденост една група от "историци" изтриват стотици страници от историята ни, запращайки Аспарух в ледената пустош на забравата. С една дума - подменят идентичността на цяла една нация, образувала се и придобила самочувствието че е такава преди повече от хиляда години, независимо от превратностите на историческото време. Иронията ми е към всички онези, които постоянно търсят произхода ни, като че ли от това зависи оцеляването ни през тези трудни над 20 преходни години. Въобще не искам да знам какъв съм: монголец, китаец, тюрк, персиец, славянин или трак, защото аз се чувствам само и единствено БЪЛГАРИН - по произход и гражданственост. Защото в тази малка и прекрасна страна са се раждали и умирали предците ми от над 250 години; родил съм се аз, децата ми, внуците ми. Защото е много по-важно да се имаме за наследници на един народ, който е доказал своята жизнена способност във вековете, но е заплашен от вътрешен срив днес и сега не заради това, че корените му са монголски, тюркски, славянски или тракийски, а заради вкоренената егоистичност и омраза към себеподобните си на българските политици.
Ето, това е важно!
цитирайОт години наред се забелязва едно бягане от изконната ни отечествена история и се навлиза в полето на цитирането на различни историци. Цитират се имена, години, дати и родове от преди 15 000 години с такава лекота, като че ли става въпрос за събития, станали вчера, пред блока или в центъра на селото. Сегашната модна историческа тенденция е да се бяга от българския корен; да се приписва на българския народ само и единствено тракийски произход, като се набляга на неговата автохтонност с такава сила и аргументирано, като че ли едва ли не пишещите са били свидетели на събитията. Много пъти съм казвал, че човешката памет е "къса", понеже запаметява събития и факти, необходими на личността. Едва ли се събуждаме и си лягаме с въпроса колко са на брой министър-председателите на страната и кое по ред е днешното правителство. Използвайки тази даденост една група от "историци" изтриват стотици страници от историята ни, запращайки Аспарух в ледената пустош на забравата. С една дума - подменят идентичността на цяла една нация, образувала се и придобила самочувствието че е такава преди повече от хиляда години, независимо от превратностите на историческото време. Иронията ми е към всички онези, които постоянно търсят произхода ни, като че ли от това зависи оцеляването ни през тези трудни над 20 преходни години. Въобще не искам да знам какъв съм: монголец, китаец, тюрк, персиец, славянин или трак, защото аз се чувствам само и единствено БЪЛГАРИН - по произход и гражданственост. Защото в тази малка и прекрасна страна са се раждали и умирали предците ми от над 250 години; родил съм се аз, децата ми, внуците ми. Защото е много по-важно да се имаме за наследници на един народ, който е доказал своята жизнена способност във вековете, но е заплашен от вътрешен срив днес и сега не заради това, че корените му са монголски, тюркски, славянски или тракийски, а заради вкоренената егоистичност и омраза към себеподобните си на българските политици.
Ето, това е важно!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.