Постинг
21.08.2011 15:56 -
Дилема
Автор: kabuli
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1147 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 21.08.2011 16:15
Прочетен: 1147 Коментари: 3 Гласове:
2
Последна промяна: 21.08.2011 16:15
Човек без Бог не е човек - твърдят някои и са прави. Да, но Бог без човека също не е Бог. Казваме, че на планетата Х няма живот. Казваме също така, че на планетата У може да съществуват някакви наченки на живот. На тази планета, на която няма живот, и то в такива разумни форми, които да имат осъзнатото чувство, че живеят, водени от някакви наченки на съзнание, Бог съществува САМ до онзи момент, когато Разума осъзнае неговото съществуване, т.е. до когато не осъзнае себе си.
Когато днес говорим за Бог, когато споменаваме името Му, ние винаги имаме предвид Единната форма на божествена сила, независимо от нейното име, за разлика от тези народи и племена, които и в днешно време се прекланят пред отделните части на Природата, придавайки им божествена сила и значение. Това означава ли че те живеят в божествена среда, тъй като за тях и камъка, и реката, и водата, и вятъра са божества - т.е. божествени? Това означава ли, че ние, които се молим на Бог на точно определени места, като църкви, джамии, синагоги и храмове, не сме "приватизирали" Божията същност и не сме я затворили в една сграда, създадена от човека? Ако Бог ни дава сила и разум само и единствено в очертанията на тази сграда, то тогава напълно се обезсмислят нашите молитви към Него. Само и единствено в тези сгради ли Той чува нашите молитви? Извън очертанията на църквата какво е отношението Му към нас? И не е ли казал Бог, че Той е в нас и ние сме в Него? И не е ли всеки сам за себе си Бог, Цар и господар и не зависят ли неговите постъпки от нивото на съзнанието му? Защо се молим Нему да ни прости, щом не сме разбрали, че НЕ трябва да грешим? И не живеем ли в едно вечно раздвоение, което ни разпъва на кръста на нашата човешка същност - да грешим - да молим за прошка - да грешим - да молим за прошка... и така, до самата ни смърт. Не е ли по-лесно да се отървем от двуличието си и наистина да спапазваме онези общочовешки норми на поведение, превърнати в Божи заповеди - за по-голяма тежест и по-голям страх? Бог наш приятел ли е или наш съдник? И ако е така, защо ни остава да грешим? Или Грешките са онази пясъчна основа, на която са изградени съдбите човешки. Които са дадени именно от Бога, за да осъзнаем своята слабост и нуждата от доброта и човещина.
Когато днес говорим за Бог, когато споменаваме името Му, ние винаги имаме предвид Единната форма на божествена сила, независимо от нейното име, за разлика от тези народи и племена, които и в днешно време се прекланят пред отделните части на Природата, придавайки им божествена сила и значение. Това означава ли че те живеят в божествена среда, тъй като за тях и камъка, и реката, и водата, и вятъра са божества - т.е. божествени? Това означава ли, че ние, които се молим на Бог на точно определени места, като църкви, джамии, синагоги и храмове, не сме "приватизирали" Божията същност и не сме я затворили в една сграда, създадена от човека? Ако Бог ни дава сила и разум само и единствено в очертанията на тази сграда, то тогава напълно се обезсмислят нашите молитви към Него. Само и единствено в тези сгради ли Той чува нашите молитви? Извън очертанията на църквата какво е отношението Му към нас? И не е ли казал Бог, че Той е в нас и ние сме в Него? И не е ли всеки сам за себе си Бог, Цар и господар и не зависят ли неговите постъпки от нивото на съзнанието му? Защо се молим Нему да ни прости, щом не сме разбрали, че НЕ трябва да грешим? И не живеем ли в едно вечно раздвоение, което ни разпъва на кръста на нашата човешка същност - да грешим - да молим за прошка - да грешим - да молим за прошка... и така, до самата ни смърт. Не е ли по-лесно да се отървем от двуличието си и наистина да спапазваме онези общочовешки норми на поведение, превърнати в Божи заповеди - за по-голяма тежест и по-голям страх? Бог наш приятел ли е или наш съдник? И ако е така, защо ни остава да грешим? Или Грешките са онази пясъчна основа, на която са изградени съдбите човешки. Които са дадени именно от Бога, за да осъзнаем своята слабост и нуждата от доброта и човещина.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.