Родът ми е най-малко от 200 години по земите на България. Всичките ми чичовци са служели в Българската армия. Клели са се на Цар, Република и Народ, като са защитавали целостта на държавата. Дядо ми се е бил с румънци и руснаци в Добруджа, под командването на генерал Тошев и е бил награждаван с медал за храброст, като показваше раняването си в лявото рамо - току над сърцето, а сълзите му се стичаха, когато говореше за смъртта на младия подпуручик, негов командир. Чичовците ми са били на фронта, а баща ми е служил в Казанлък и в гвардейска рота. Беше отличен стрелец! Аз и синът ми служихме в армията на България. Децата и деветте ми внука са родени тук, на тази малка, но прекрасна земя. Аз самия имах възможност да я напусна много преди 1989 г., но като че ли тогава все още беше жива носталгията; че тя не съществува само в песните и по филмите; че човек може и да просперира, но няма по-истинско от "Да се завърнеш в майчината къща".
Никой не избира цвета на кожата си, родителите си и страната, в която ще се роди. Никой не знае дали ще се роди като дете със златна лъжичка в устата си, или ще поеме първата си глътка въздух в мизерията на колибата. Но всеки съзнателен индивид може да избере да обича ли Родината си такава, каквато е, или да я разпродава на парчета, за жълти стотинки и дълбоки метани.
Какво е общото между политиците и плъховете? Те първи напускат потъващия кораб. Аз не съм плъх! Най-малко - политик. Аз ще остана в кораба "България" до последно, с надеждата, че когато го спасим, плъховете няма да се завърнат, а с тях - и политиците, които са по-страшна напаст от плъховете. И ще се радвам да доживея оня миг, когато един нов Стамболов, Стоилов или Филов ще поеме руля.

са самоназначилите се политици!

После завръщането е трудно.

Поздрави
Валя