Никой от градчето не знаел как изведнъж бедният пастир забогатял и от бедността си изведнъж скочил в най-дълбокия вир на охолността. Заживял разгулен живот, изпълнен с шумни пирове и още по-шумни веселби, заобиколен все от красиви и едрогърдести хубавици. Едни от градчето му завиждали; други недоумявали как тъй този млад мъж придобил това богатство, а трети го смятали за пълен глупак. Не биле малко и тези, които очаквали това прахосничество все някога да спре.
И когато след няколко години пастирът пропилял всичко, което имал, се завърнал в бащината си колиба, след като останал сам и непотребен за никого.
Веднъж в колибата му се отбил старец.
- Защо си толкова мрачен и отчаян, човече? - попитал старецът свилия се в ъгъла пастир.
- Виждаш ли старче това, което имам сега? Това, което имам сега, е остатъка на моето лекомислие...

Поука: На този свят всичко струва пари, но не всичко се купува с пари.

Na kogo pre4i kakvo reshenie shte vzema????

ако живее сам, но тъй като винаги около грешащият има свързани с него хора, значи на хората, които зависят от него и от които зависи самия той.
Има и нещо друго: няма разгул, прахосничество или изневяра да не се превръща в зло и да не носи само печал и тъга.