Българите сме прагматични хора. Ние много-много не вярваме на мъртви богове. Особено на тези, които не си мърдат задниците от небесните си селения и не слязат при нас да си пийнат по ракийка или да тропнат хорце. Ма какво хващаме от Иисус Христос или Мохамед! Нищо! Нищо, я! Нищо, защото някой да ги е видял, чул, заснел? Не, нали?
Друго си е обаче да вярваш в жив бог! В бог, който живее някъде около нас и като нас си маже филията с масло, яде, пърди и се люби. Като нас си има любовник и любовничка; като нас си пебива жената от бой или пък си праща децата по чужбина, защото тя и неговата не е лесна. Бог, бог, ама... Нали видяхме какво се случи с арабските богове!
Преди години българите много вярвахме и се кълняхме в живия бог Сталин. Даже и един български град кръстихме на неговото име, за да му пребъде името във вековете. Да, ама взеха, че го умряха, за да бъде наследен от друг бог, и така до края на съветската безбожна империя. Толкова за чуждестранните живи богове. Ние си имаме нашенски. Например Чичко Димитров. Интересно, бог, пък чичко! Също се кълняхме в неговото име, особено братята роми с тяхното: "Да ми умре Димитров!", което беше по-искрено от "Да ми умре детето!". А бог Тодор! О, бог Тодор! Колко години си живяхме под крилото на този всемогъщ бог! Сега дали "живяхме" или "живуркахме" е спорен момент от нашата история на живите богове, ама все още са много тези, които въздишат по неговата божественост. Е, как няма да въздишат, щом държавата ни я управляват все още негови ангели - останали и станали, иявни и тайни.
Та тази бабичка от "Надежда" дето се провикнала "Бойко, ти си бог!" може би е била единствената, която е усетила божественото в премиера ни. Какви вътрешни чувства нахлули в душата премиерска след този вик, който гали слуха и блъска егото с шепи адреналин, никой не знае, но пък е видно все повече, че Бойко е един от ангелите на безсмъртните червени богове. Нали легендата разправя, че той бдял като орлица над тялото божествено на Тато. Е, има защо!
Само че не е ли страшно, че май не можем да живеем без живи богове, които днес наричаме "спасители на народа"?

Култа към личността възниква основно в страни при народи в които личности вече няма. Кои са личностите за последните 20 години?
Да има сред тях интелектуалец, писател, учен, поет?
Не.
Всичките ни "личности" са все омръзнали до болка политици или разглезените чеда на комунистите, погрешно наречени за хайлайф у нас.

Нима на малоумните водещи на толкшоу предавания и телевизионни игри може да се даде определение, че са личности? Кое им е личното, отличимото, спрямо останалите?
Личност може да е Лари Кинг с уникалният си начин на събеседване, но.. личност ли е Слави Трифонов с просташкото си излъчване в ефира?
И така - нямаме личности, но си имаме нов култ към Личността.