Постинг
27.06.2011 18:55 -
Режат
Автор: kabuli
Категория: Лични дневници
Прочетен: 359 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.06.2011 18:56
Прочетен: 359 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 27.06.2011 18:56
доносници за изборите, те се жалват
"Дискриминация ли е да лишиш някого от работа или да не го включиш в предизборна листа за общински съветници, ако е бил служител на бившата Държавна сигурност?
Така зададен, въпросът съдържа два момента, които сами по себе си са несъвместими, най-малкото от морално гледна точка. Да, защото се бъркат до неузнаваемост две действителности:
Първа действителност - работата, като общественополезна дейност, за която лицето получава законно и по явен документ трудово възнаграждение в пари.
Втора действителност: "работа", в която "общественополезната дейност" е едностранно възприемана като такава от доносниците на Държавна сигурност.
Действително никой няма право да лишава някого от правото му на труд, изхождайки от някакви признаци, но бившите кадри на Държавна сигурност в битността им на доносници имат свое собствено разбиране за дейността "труд". Реално погледнато тези наши народни герои не са нито трактористи, нито шофьори на ТИРове, нито някакви други работници. Не са, защото по-дребните рибки от тях са на различни служби в разни държавни и общински институции, а ГОЛЕМИТЕ, о, ГОЛЕМИТЕ, те са недосегаеми.
Та ми е чудно защо реват тези, които със своите доноси са опропастили не един живот и съдба. Работа! Ами да ходят да берат череши, тютюн; да садят краставици и марули; да строят "Тракия"... Но на постове на изборни обществени служби - не и никога, защото човек не се ражда предател и доносник. Човек иска да бъде предател и доносник. А веднъж стане ли такъв, си е такъв до смъртта си.
И не приемам за оправдание: "Ами такива бяха времената!", защото времената си ги правим "такива" ние, и то по собствено желание и воля.
Човекът е доказвал, че може да се освободи от физическото си робство. Но човекът все още не е намерил начин да се освободи от душевната си пустота, превръщайки го в роб на самия себе си.
"Дискриминация ли е да лишиш някого от работа или да не го включиш в предизборна листа за общински съветници, ако е бил служител на бившата Държавна сигурност?
Така зададен, въпросът съдържа два момента, които сами по себе си са несъвместими, най-малкото от морално гледна точка. Да, защото се бъркат до неузнаваемост две действителности:
Първа действителност - работата, като общественополезна дейност, за която лицето получава законно и по явен документ трудово възнаграждение в пари.
Втора действителност: "работа", в която "общественополезната дейност" е едностранно възприемана като такава от доносниците на Държавна сигурност.
Действително никой няма право да лишава някого от правото му на труд, изхождайки от някакви признаци, но бившите кадри на Държавна сигурност в битността им на доносници имат свое собствено разбиране за дейността "труд". Реално погледнато тези наши народни герои не са нито трактористи, нито шофьори на ТИРове, нито някакви други работници. Не са, защото по-дребните рибки от тях са на различни служби в разни държавни и общински институции, а ГОЛЕМИТЕ, о, ГОЛЕМИТЕ, те са недосегаеми.
Та ми е чудно защо реват тези, които със своите доноси са опропастили не един живот и съдба. Работа! Ами да ходят да берат череши, тютюн; да садят краставици и марули; да строят "Тракия"... Но на постове на изборни обществени служби - не и никога, защото човек не се ражда предател и доносник. Човек иска да бъде предател и доносник. А веднъж стане ли такъв, си е такъв до смъртта си.
И не приемам за оправдание: "Ами такива бяха времената!", защото времената си ги правим "такива" ние, и то по собствено желание и воля.
Човекът е доказвал, че може да се освободи от физическото си робство. Но човекът все още не е намерил начин да се освободи от душевната си пустота, превръщайки го в роб на самия себе си.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.