При управлението на династията Чола от Танджор (Индия), чийто основател е Виджаялая (850 - 871), управлявала до края на ХІІ в., се развива системата за гласуване при избор на селски съвети, чрез пускане на бюлетини в урна.
Нямали право да гласуват така наречените "недокосваеми" - хора, които поради своята професия не спазват ограничителните норми, както и онези, които поради лошото си поведение са лишени от това право.

Не може да бъде!
В Средновековна Индия бандитите, крадците и мошениците били лишавани от правото да избират.
В модерна и европейска България, тези, дето имаме правото на избор, от години избираме онези, които в Индия са били лишени от правото да бъдат избирани още през Средновековието.

Мале, мале, та тази "тъмна" Индия май ще излезе по-разумна от "светла" Европа!

(За справка: Ален Даниелу - Кратка история на Индия, "Кама", 2003, стр. 166 - 167.

Не е за вярване наистина, колко отдавна са "открили топлата вода" в други места от света?
При нас, май-ще минат още 13 века преди да ги стигнем тия от 7-ми век в Индия :)

приятелю, защото "цивилизована" Европа от хилядолетия страда от един много тежък синдром, познат като "нарцисизъм", който я лишил от чувство за отговорност, но за сметка на това й дал в излишък егоизъм и себичност.

По-скоро страда от чувство за непогрешимост, не е ли измислено тук - не става някак си да си признаеш, че други нации в считани за изостанали региони от света са те изпреварили със столетия в мисленето и светогледа си :)
Синдром на старата мома.

защото чувството ни, че ние, "белите и цивилизовани" европейци сме дали всичко съвременно на света е толкова обладаващо, че ни замъглява погледа и съзнанието. Европееца още от времето на развратната Римска империя е заприличал на слепец, бягащ по пистата на бързите сто метра. А истинската култура, дала първоначалния тласък на развитието на този свят се е зародила в Египет, Месопотамия, Индия и Китай. Истинската култура е била онази скъпа стока, от която са се възползвали само можещите да си платят цената за нея. Досущ като днес - искаш да учиш, плащаш. Искаш да учиш - не можеш да си платиш, умираш си с мерака. Нищо ново!
Каква е разликата на "не моженето" между средновековна Европа и средновековна Азия?
В средновековна Индия храмът е бил център на живота. Той се е занимавал едновременно с религиозните, нравствените, икономическите, социалните и благотворителни дейности. Според К. А. Нилакантха Шастри ("Earty Histori of the Deccan", Calkuta) "Средновековният храм в Индия има малко аналози в човешката история. Той десйства като едър собственик, като работодател, като потребител на материали и труд, като банка, училище, музей, болница, накратко - като ядро, около което се натрупва всичко онова, което е най-добро в цивилизования живот и което храмът контролира с хуманност, породена от дълбокия смисъл на дълга (дхарма)."
А в Средновековна Европа Инквизицията през цялото си свое съществуване е осъдила на смърт близо девет милиона жени за магьосничество. И къде е парадоксът човече! Докато в Индия гласуват с бюлетини, пускани в урна, то в Европа през ХІІ век се заражда онова жестоко мъчение, изтезание и изгаряне на еретиците, продължало до края на Римската инквизиция (1542 - 1860).