Никога не разбираме избора си, който не е наш.
Живеем във времената на Оракулите, които никога не ни оставят място за избор, понеже Нашият избор никога не е бил Наш. Те много добре знаят, че въпреки  нежеланието ни да избираме нежеланото, то избираме точно него, защото сме без право на избор. Защото Изборът не зависи от нас, а той е програмиран много преди да ни има и защото ни има точно за това - да обслужваме Избора.
Неосъзнато ние изпълняваме Програмата на Оракулите, които са завладели света ни, оставяйки ни правото да си мислим, че сме господари на живота си. И си мисля, не, съмнявам се, дали цялата същност на Създателя не се изчерпва с това - да бъдем програмирани по желанията на Оракулите, формулирани като нравствени и физически условия за живот. Да, живот, но какъв е този Живот, при който нямаме право на Избор!
Оракулите са ни наложили правила, които не са наши, но свикваме с тях, понеже започваме да ги приемаме като неотменима даденост. Те много добре знаят, че въпреки нашата многознайност никога не ни е била ясна причинността на техните действия. Но затова пък цял живот ни карат да си блъскаме главите със следствията от тях.
Не е страшно, че ни управляват видиотени Оракули. Страшното е, че те боледуват от постоянна мания за помпозност и величие.
Ключът е средството с което се отваря ключалката. Имам чувството, че всеки един от нас е частица от този ключ, който отваря вратата на склада на неизчерпаемите им  желания.
Възниква въпроса дали е нужна ключалка, за да е необходим ключът, щом Те предварително са предначертали съдбата ни. Да, нужна е и ключалката, нужен е и ключа, защото на Рая също е нужна вратата. Ключът е атрибута на осъзнатото могъщество. И на владеенето на това могъщество.
Да, живеем в неразбраните и непоправими времена на Оракулите, дошли при нас от дълбините на времето и от пожълтелите страници на майката на живота - Историята.