Гледам си аз "Лудницата" и изведнъж почувствах, че някой ме напада. И докато се усетя, грипът ме блъсна като товарен влак на гара Яна. Грабна ме през раменете, вкара ги във фризера, започна да ме тресе като България, отнесена от Черна Гора и ме набута в леглото - за цели десет дни. Отмалял, каталясал и безчувствен, като Цанко Цветанов на обществените и политически критики, лежах и възприемах света през потта на нездравия си физически сън.
Едва днес се сафирясах малко, ама през това време народа на фараоните си изгони Вожда, който тридесет години ги е управлявал в обстановка на военновременна обстановка.
Много или малко са десет дни от живота на света? Кой може да каже? Според мен и един ден е МНОГО време, защото през този ден обществената мисъл може да прогледне и енергията на народа да получи ясни и точни посоки на движение. През тези десет дни се разбра, че и на лудия полковник краката му се клатят, и то не от днес; че и той може да си замине, ограбвайки милиардите на страната си или пък и този път да удави в кръв негодуванието на народа си, както го е правил много пъти през тези 40 години на дива, луда и необуздана диктатура.
Някак си много смешно стоим ние, белите европейски народи, от страните на бившия социалистически лагер, на фона на активността, обладала арабска Африка и Азия. Някак си замръзнали във фризера на времето сме с неосъществения си поход към демокрация и нормален живот. Е, затова пък можем да им дадем съвети на арабите да не повтарят нашите грешки, защото Тарикатите ще им взривят надеждите. Както нашите тарикати, които ни удавиха в собствените ни неосъществени надежди и очаквания.
Здравейте, приятели!

At last! Someone who understands! Thkans for posting!