Вървял си Хитър Петър по пътя, почесвал се по темето и се чудил каква хитрина да врътне, че да сложи някой и друг грош в джоба си. "При тази мизерия, инфлация и безработица и те са пари!" - си мислил чиляка, и с право.
Срещу него се задал чорбаджи Иван, потен и запъхтян, току-що слязъл от двуколката си "Мерцедес".
- Накъде си се забързал чорбаджи? - запитал леко усмихнат Хитър Петър, който почувствал че може да излезе някаква далавера.
- Абе, Петре, разгеле, че се видяхме! Вика ме кадията! Сигур някакво дело срещу мен...
- Бъди спокоен чорбаджи Иване! Ще го решим и това дело честно и справедливо, както сме решавали и много другите дела. Айде сега да ме водиш у вас, че да вземем оправдателните аргументи.
Чорбаджи Иван не отбирал много-много от това, що хортувал Хитър Петър, ама му вярвал, щото се славел като най-знаещият чиляк. Въпреки че бил без диплома, той имал записан на тефтер имената на почти всички кадии.
След като се върнали у дома на чорбаджията, Хитър Петър поискал да му напълнят едно гърне до половината с лайна, а отгоре - с мед. Напълнил пояса на чорбаджията с кремъчни камъчета и тръгнали обратно към кадията.
- Чорбаджи, когато влезеш в залата, ще се удряш по пояса с дясната ръка, а с лявата ще държиш гърнето и ще гледаш кадията право в очите. Като свърши давията, той ще иска да се видите двамцата. Ела с него при мен! Ха сега ми плати хонорара от 50 гроша, че още нито съм ял, нито съм пил. Аз ще те чакам в салона на коафьора Дим Дуков.
Чорбаджи Иван платил на Хитър Петър, влязал в заседателната зала и сторил това, що му било заръчано.
Спечелил делото от раз.
Кадията го извикал при себе си:
- Ай сега чорбаджи, плащай!
- Харно бе, кадио, ама да отидем да се видим с Хитър Петър.
На кадията му припарило под лъжичката, разбрал, че бил се прекарал, ама...
- Аллах здраве да ти дава кадио! И на теб чорбаджи Иване! При мен ли идвате...
- При теб, при теб - казал запъхтян чорбаджи Иван - нали тъй заръча...
- Хайде, да излезем навън - предложил Хитър Петър. Да отидем до паметника на "Съветската армия", че я вижте тук, що очи ни гледат! Ще ни спретнат някоя акция от ведомството на Цветат Цветанов!
И докато излизат прекарания кадия да вземе да бръкне по-дълбоко в меда и без да обърне внимание, си облизал лайняните пръсти. Едва се стърпял пазителят на правото, защото очаквал да му се плати. Нали в пояса на чорбаджията дрънчали жълтици.
- Ти кадио, що щеш? - попитал Хитър Петър, след като стигнали до паметника.
- Е, как що? Ми у пояса на чорбаджи Иван...
- има кремъчета, кадио - продължил Хитър Петър.
- Вай, вай, вай! - вайкотил се измаменият кадия. Вай Аллах, хем лайна ядох, хем нищо не вземах!... Ама я ми кажи Петре, защо ме домъкна до паметника на "Съветската армия", че да ме излъжеш?
- Ами защото самия паметник е паметник на лъжата, кадио. Те са ни излъгали, че са ни освободили, аз те излъгах, че ще ти платя, както ти всеки ден лъжеш, че отсичаш правдиво.

Още са живи! И Хитър Петър, и чорбаджи Иван, и кадията, който от време на време стискал зъби, защото не всякога печелил, като търгувал с правото.
Ето, това е лошия край на приказката!