Пратила майката синовете си, да изорят нивата.
Минало се баяджа време и тя отишла да ги нагледа, като им приготвила богат обяд, тъй като очаквала, че те ще са уморени. Впрегнала Алчо и Дорчо в каруцата и, дий коньо, дий!
Пристигнала на нивата и от това, което видяла й прилошало.
Бойко и Воленчо се излежавали на припек, а наоколо от тръните ги наблюдавали двамата братовчеди Руменовците, които държали за ръце малкото си братченце Сергейчо. Иванчо и Мартинчо също се били скрили зад къпинака и се подхилвали гадно гадно. От най-отдалечените трънки си подавало къдревата главичка и братчето Янчо. То все страняло от другите си братя, не защото се смятало за по-умно от тях, а защото те го смятали направо за лудницата. Само Ахмедчо отново отсъствало, защото си ремонтирало летящата чиния. Вместо него отново присъствало близначето му Местанчо, което  трябвало да се изявява в красноречие.  Ама му писнало и на него, та целия бил почервенял, като рак на скара.
И така, от всеки трън се подавала по една глава и едно постоянно шушукане се носило из пространството, като че ли телетипите на информационните агенции загрели до червено.
- Какво правите бе, хаймани с хаймани? - се провикнала майката, получавайки нервен пристъп.
- Амииии, нииии, таковаааа, с Воленчооооо... - взел да мънкоти Бойко виновно.
- Я стига отново извинения! - направо изкрещяла майката. - Ами ти бе, Волене?
- Помагам на батя! - отговорил съвсем спокойно Волен, който даже не разбрал какво се случва, тъй като мисълта му била заета с боядисването на косата му. И още нещо - боледувал от ППГ (пълна политическа глухота).
- Маллееее, мила майкоооо! - изревала с пълно гърло майка България и припаднала.
Бърза помощ така и не дошла, тъй като нямало нито линейки, нито доктори. Ама нали е корава душата на майката - устискала.
Сега се намира в Реанимацията, изпаднала е в ДПК (дълбока политическа кома).
По всичките 200 национални телевизии е обявена дарителска сметка, тъй като лечението й е много скъпо.