Постинг
22.06.2010 19:06 -
Безкомпромисно тъжно
Автор: kabuli
Категория: Лични дневници
Прочетен: 524 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 23.06.2010 12:30
Прочетен: 524 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 23.06.2010 12:30
Нападнали и пребили професор Янко Н. Янков. И то пред Съдебната палата! От Мафията, която си има българия. Защо "мафия" с главна, а България с малка буква ли? Ами не можеш да се сетиш ли? Помисли!
Безкомпромисно тъжно е, че България се превърна в предмет, като бухалка, бокс, пистолет, автомат (предимно "Калашников") и други подобни, които са необходими за действията обир, подкуп, кражба, измама, корупция.
Безкомпромисно тъжно е, че България от годината на падане под властта на османските турци, та чак до днешния слънчев 18 юни НЕ Е държава, в която съществуват традиции за спазване на законността и себеуважение.
Безкомпромисно тъжно е, че красивата ни страна се превърна в излишна частица от подредбата на световния пъзел.
Безкомпромисно тъжно е, че преди да съграждаме - рушим; че се раждаме с омраза към другите; че много по-лесно ни е да убием, отколкото да дарим банка с кръв, нужна за спасяването на човешки живот.
Безкомпромисно тъжно е, че отдавна сме загубили чувството си за народ, което ни превръща в пасмина. Да, да, пасмина, която си има държава, управлявана над две десетилетия от субекти, родени от Системата, която е призвана само и единствено да разрушава - живот и човешки съдби.
Горко ни!
Безкомпромисно тъжно е, че България се превърна в предмет, като бухалка, бокс, пистолет, автомат (предимно "Калашников") и други подобни, които са необходими за действията обир, подкуп, кражба, измама, корупция.
Безкомпромисно тъжно е, че България от годината на падане под властта на османските турци, та чак до днешния слънчев 18 юни НЕ Е държава, в която съществуват традиции за спазване на законността и себеуважение.
Безкомпромисно тъжно е, че красивата ни страна се превърна в излишна частица от подредбата на световния пъзел.
Безкомпромисно тъжно е, че преди да съграждаме - рушим; че се раждаме с омраза към другите; че много по-лесно ни е да убием, отколкото да дарим банка с кръв, нужна за спасяването на човешки живот.
Безкомпромисно тъжно е, че отдавна сме загубили чувството си за народ, което ни превръща в пасмина. Да, да, пасмина, която си има държава, управлявана над две десетилетия от субекти, родени от Системата, която е призвана само и единствено да разрушава - живот и човешки съдби.
Горко ни!
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.