Когато Чингис хан  победил врага си, врагът му го попитал:
- Знаеш Темуджин, че монголът се страхува от бурята, а ти защо не се страхуваш?
Чингис му отговорил:
- Защото нямаше къде да се скрия!
- А какво ще направиш с мен братко? - го попитал кръвния му брат, с когото някога, като деца, си били пили кръвта и който бил победен от Чингис по времето на внезапно появила се гръмотевична буря.
- А ти какво би направил с мен ако беше на мое място - отговорил на въпроса с въпрос бъдещият велик владетел на Азия.
- Аз ли? Бих използвал меча си!
- Защо? - попитал с бавен и тежък глас Темуджин.
- Защото не искам да бъда камъчето в ботуша ти! - отвърнал победения.

Историята доказва, че достойните хора, макар и пред лицето на смъртта, оценяват ситуацията трезво и действат според нея.
Значи на нас, българите, или всякога ни е било широко около врата ни, или като малоумни не можем да направим точната и правилна преценка на времето, защото много обичаме да носим ботуши на бос крак, в които винаги има десетки камъчета.

Монголите почитали бог Тенгир, който се явявал пред Чингис хан като сивобял вълк.