Мятал въдицата огладнелият партизанин в реката, с надеждата да хване някоя и друга рибка, за вечеря. И нещеш ли, на въдицата му се закачила нищо и никаква малка рибка. И то, червена! Тъкмо щял да я хвърли обратно във водата, когато тя му проговорила с човешки глас:
- Не ме хвърляй обратно във водата, гладни ми рибарю! - помолила го тя.
- Сега нека първо да се разберем! Аз не съм нито гладния, нито бедния рибар! Ясно ли ти е? Аз съм партзанин и изпълнявам задължението си да уловя риба, за вечеря. Че то не остана ни мандра, ни мелница не ошушкана от нас. А ти коя си?
- Аз съм омагьосаната добра фея. Омагьоса ме страшният дребнобуржоазен магьосник. Превърна ме в рибка, боядиса ме червена и ме проклина, докато някой не ме целуне, да си остана такава, каквато съм... Хайде, какво чакаш! Целуни ме и аз ще ти изпълня три желания!
Целунал я учудения до загуба на разум партизанин. Рибката се превърнала в прекрасна хубавица, с изящни силиконови форми и глас, като на съвремена чалга певица. Това, за силикона и рибката не го знаела, защото науката още не се била развила толкова много.
- А сега, пожелай си три желания - му казала хубавицата.
- Първо - занареждал партизанина - искам власт. Второ - пак власт. И трето - власт.
- А пари и жени няма ли да си пожелаеш - го попитала кокетно хубавицата.
- Абе, ти на мен ми дай власт, пък ми гледай сеира - отвърнал със загадъчна усмивка партизанина.
Рибката му изпълнила и трите желания и изведнъж изчезнала.
Било ранното утро на девети септември 1944 година.