Банята е онова място, където влизаме с благоговеене, понеже чувството ни за омърсеност е станало дразнещо и некомфортно. Влизаме под душа и с изтивалката търкаме до припадък насъбралата се по нас кир. Парата отваря освен порите на кожата ни и гърдите, пък съзнанието ни започва да свети като коледна звезда.
Та банята е онова място, където изхвърляме буквално в канала физическата си мръсотия и ни е някак леко на душата. До следващата баня.
Но ето как преди 20 години по един много добре изпипан сценарии червените ни благородници ни вкараха в общата баня и то с голям ентусиазъм. Даже и сапунчета, под формата на малки порцийки демокрация, ни подариха. Но ние, завалиите, от радост ли, от лудост ли или от прекомерно опиянение си изтървахме сапунчетата и до сега сме наведени.
Интересното беше, че банята беше тип "сауна", в която се къпахме всички - без разлика на пол, образование и етническа принадлежност. Всеки беше в ъгъла си и от различните ъгли потече различна вода - кърваво червена, тъмно червена, светло червена, бледо розова, светло синя, тъмно синя - с примеси на червено, турско синя, царско жълта и циганско кафява. Всички бяхме вперили очи в мръсотията на другите и въобще не забелязвахме нашата си мръсотия.
Но главните баняджии - тези, дето ни пуснаха вътре - така и не ги видяхме, нито пък ги разбрахме кои са и що са. То и до сега не ги знаем, ама нейсе!
Доста от нас изпаднаха в еуфория и не искаха да излязат от банята, докато други набързо се изплакнаха само и на излизане смениха цвета на халатите си - червените взеха сини, сините скриха червените и настъпа една голяма бъркотия, която и до сега не се е управила и все още не се знае кой от коя група беш в банята.
Та, честита баня, братя българи!