Отваряш вратата, влизаш вътре и...
- Е, нали и аз това ти казвам, Европа се е казвала Македония, а македанският език е на 40 000 години!
- Бе ти гледай да не те чуят децата на Тарас Булба, че ще ти откъснат македонските топки, защото техния украински е по-стар и от санскрит.
- Абе аз не ви знам старостта, ама ние румънците сме живите наследници на траките, дето станали римляни...
- Ама вие чувате ли се какво говорите бе, пеленачета! Ей ти, мамалигара, нали ние, гърците я направихме тази римска империя, бе! Нали култура и език й дадохме...
- Аде, аде... По-полека, де! Знаете ли, че албанците - аз, де - сме децата на един от най-старите народи на Балкана, дето се казва илири, А?
- Сега всичките защо не отидене да си изпиете хапчето за сърце? А? Идете, бе, още неродени! Вие знаете ли, че българина го е имало на земята още преди да се появи човека, бе, лилипутчета...
А в единия ъгъл на Балканската кръчма, сред шума на пощурелите в своето несъстояло се величие балканци, Шабан Байрамович тъжно пееше и за лошия сън, който го споходил нощес, и за болната му жена, която живеела последните дни от кахърния си живот, и за сакатото си момче, което по цял ден седяло под ореха, на двора, чакайки да заговори някого от забързаните насам-натам люде.