Тези думи са отправени към Иисус Христос от Пилат Понтийски. И тяхната сила е толкова огромна и непосилна за човека, който е кълбо от вътрешни съпротивления, даващи на късо през целия му живот.
Silentium post calmores! Колко точно е казано - тишина след викове. В продължение на двадесет дълги и мъчителни години всички викаме като подивели и за това никой никого нито може да чуе ясно, нито някой може да разбере някого. Съвременен български Вавилон.
И може би тъкмо за това звънецът на мъдрите - tintinabulum sophorum - е като оня звън в пустиня, звън, който ни държи разпънати между utrisque cosmi historia - историята на единия и на другия свят. От старата история на отминалия свят все още не можем да се освободим, а в новата история на този свят, който уж изграждаме, все не можем да влезем.
И може би трябва да се обърнем с гореща молба към Баща ни: О, Велики Аспарухе,
veni cito cum tuis spiritibus - дойди скоро Ти с твойте духове!