Основната грешка на народите, живели "щастливо" в ерата на непобедилия (не непобедимия!) комунизъм е, че си живеят живота отзад напред. Също като онези монголски батори (водачи - герои), които се помъчиха да прескочат цял етап от историческото си развитие - от феодализма, та хоп в "светлия" комунизъм. Да, ама не стана! Та и европейските социалистически народи, ведно с комунистическия съветски народ, бяха изхвърлени от историята на правилното човешко развитие, стъпило на основата на равноправието - във всичките му форми -  и човещината, насочена не към тунеядците, а към болните, недъгавите и старците - съвестта на всяка нормална държава.
Та ето, за това чувството, че си живеем живота отзад напред е толкова силно, че блокира излъчването на положителната енергия, която я има във всеки нормален човек.