Чудел се скорпионът как да мине през блатото, на отвъдната страна. Никой не искал да му помогне и е ясно защо. Видял жабата и й се замолил:
   - Жабо, прекарай ме на гърба си на отвъдния бряг и ще ти бъда благодарен цял живот!
   - То прекарването, лесно, ама как да ти повярвам! Я се виж, какъв шип си помъкнал на опашката си!
   - Айде, бе жабо!...
   И занареждал скорпионът молби и клетви, че най-накрая жабата се съгласила. Да, ама скорпиона си е скорпион и миг преди да стъпи на брега, ужили жабата.
   - Защо го стори скорпионе? Нали изрече клетви и молби!
   - Същността ми е по-силна от благодарността - отговорил скорпиона и затърсил следващата си жертва.
   Та от двадесет години прекарваме като улави от единия до другия бряг едни скорпиони, които за благодарност ни зачернят живота - и физически, и психически.
   - Какво да се прави! Без скорпиони и без жаби не може! - заключила братовчедката на жабата философски!
   - Може, може! - извикал ядно човечецът и с подметката на обувката си претрепал скорпиона.