Цялата ни държава се превръща в декор на една бандитска трагико-комедия с латиноамерикански привкус, в която местният шериф определя правилата, но винаги хитрият мишок му скроява по някой номер. И документите се връщат за стотен път в Прокуратурата за доуточняване. Докато прокурорите си блъскат главите как да съберат несъбираемите доказателства, то Шерифа размахва пищова си и пуца на ляво и на дясно. Ей тъй, заради самото пуцане. А Мишока си го прави за смях. Ей тъй, смях да става.
Сега Емин е виновен! Искал да утепа Доганчо. Ми ако е искал да го трепе, да го е утрепал за едното хубаво. Нали му беше дясната ръка!
А ако някой е искал да затрие безценният Ахмедчо, също да го е сторил. Те Луканов го срещнаха със свети Петър, че Доган при Аллах ли няма да могат да изпратят!
Пак ни хвърлят прах в очите! Пак викат "Виновни няма! Да влезе убитият!
Какви ли криминални романи ще се пишат след няколко десетилетия! Аз препоръчвам на всеки кандидат писател да архивира днешната ни преса. По нея - с малко повече фантазия - прекрасен криминално-документален роман може да се напише. Нещо като "Как се роди демокрацията".

Да влезе Ахмед Емин!

Да влезе убития!