В немалко екшън филми, които се разиграват в пустинята, има сцени за бой между "добрите" и "лошите" за овладяването на кладенеца, в който е горивото, даващо живот сред нажежените пясъци - водата. Номерът е този, който се е напоил да взриви кладенеца след себе си. Кладенецът е символа на успеха в начинанието.
И нашият живот през тези двадесет години е в постоянната борба за кладенеца. Народът напира да го овладее чрез механизмите на демокрацията, но лошете - в истинския смисъл - разполагат с безкраен арсенал от номера за да го задържат. И успяват, давайки по лъжичка вода на прежаднелия народ.
Но това, което ние, простосмъртните не виждаме е, че освен вода, кладенецът дава сила и власт на тези, които държат контрола над него, защото от него извира и петрол, и електричество, и хиляди декари гори, и проституция, и хазарт, и всичко, което дава самочувствие на пазачите му.
А кандидатите му за пазачи на всеки четири години се кълнат, че ще го опазят от посегателството на лошите, с които те до скоро са били в еди отбор.
От непрестанната борба за контрол над кладенеца се забелязва, че отпаднаха тъпите и малоумни борци. Сега е дошло времето на висшестоящите служители на силовите институции.
А народа все още очаква да пие чиста вода от кладенеца, необезпокояван от интелигентно гледащите и говорещи умно и начетено родни бандити.

Your anewsr was just what I needed. ItВ’s made my day!