Постинг
30.01.2010 13:28 -
Христос беше във Варна
Автор: kabuli
Категория: Лични дневници
Прочетен: 872 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 30.01.2010 13:58
Прочетен: 872 Коментари: 2 Гласове:
0
Последна промяна: 30.01.2010 13:58
Тъй са тъщите! Пълни с номера!
Жена ми отиде на погребението на майка си, починала в тези най-големи студове, които Варна не помни от десетилетия. Аз не отидох, не защото не исках, въпреки че и това може да се смята за причина, но бях дежурен в службата по график.
На сутринта се събудих като смотан. Аз съм от онзи тип мъже, които не могат да обуят и чорапите си, без помощта на жените си, камо ли закуска да си направят.
Някъде към седем ми се обади шефа и ми каза, че два дни няма да се работи, поради ниските температури и поради възникнали аварии. Тъкмо щеше да си легна отново, когато на вратата се почука. "А сега де! Кой ли е заблудения толкова рано?" - си помислих и отворих.Отворих и ахнах от учудване. На вратата, облякан целия в бяло, стоеше непознат за мен човек
- Кой си ти? - попитах го аз объркан от неговата поява.
- Аз съм Иисус Христос - отвърна непознатия и ме погледна право в очите. - Не се плаши, аз не съм нито мним инкасатор, нито пък събирам парични помощи за някое болно дете. Аз наистина съм вашия Бог.
- Влез Господи! - казах с разтреперан глас.
- Добро утро!, господине - каза Бог с толкова спокоен и успокояващ глас, че всички мои съмнения се изпариха по непонятен начин. Обзе ме лекота и едно вътрешно спокойствие облада тялото ми.
Бог погледна към камината, в която за миг огъня пламна ярко и силно. Погледна към масата и на нея се появиха различни ястия.
- Сега ти Бог ли си или закъсал фокусник? - попитах Христос, който разбра, че аз бях раздвоен от това, което видях.
- Не, човече! Аз съм Бога и съм дошъл да ви видя като как проживявате в тази студена зима.
И взе да ми задава въпроси, и аз му отговарях, като му разправях всичко така, както го разбирах и възприемах.
Дълго говорихме двамата. Дълго, бавно и спокойно, и аз така и не можах да разбера как денят си изтече като вода през сито.
- Е, дойде време да си отида, ама ще намина и към Каменар, че тогава - ми отвърна Бог ставайки и подавайки за сбогуване ръката си.
- Нека Господи да те попитам нещо за последно. Защо от както свят светува все злините взимат връх над добрините?
- Не знам човече, не знам! нещо от самото начало май е сбъркано!
На сутринта по телевизията казаха, че на завоя за село Каменар е намерен труп на неизвестен човек на видима възраст между 33 - 35 години, облякън изцяло в бяло. Бил е разстрелян с три изстрела - два в гърдите и един в челото.
Жена ми отиде на погребението на майка си, починала в тези най-големи студове, които Варна не помни от десетилетия. Аз не отидох, не защото не исках, въпреки че и това може да се смята за причина, но бях дежурен в службата по график.
На сутринта се събудих като смотан. Аз съм от онзи тип мъже, които не могат да обуят и чорапите си, без помощта на жените си, камо ли закуска да си направят.
Някъде към седем ми се обади шефа и ми каза, че два дни няма да се работи, поради ниските температури и поради възникнали аварии. Тъкмо щеше да си легна отново, когато на вратата се почука. "А сега де! Кой ли е заблудения толкова рано?" - си помислих и отворих.Отворих и ахнах от учудване. На вратата, облякан целия в бяло, стоеше непознат за мен човек
- Кой си ти? - попитах го аз объркан от неговата поява.
- Аз съм Иисус Христос - отвърна непознатия и ме погледна право в очите. - Не се плаши, аз не съм нито мним инкасатор, нито пък събирам парични помощи за някое болно дете. Аз наистина съм вашия Бог.
- Влез Господи! - казах с разтреперан глас.
- Добро утро!, господине - каза Бог с толкова спокоен и успокояващ глас, че всички мои съмнения се изпариха по непонятен начин. Обзе ме лекота и едно вътрешно спокойствие облада тялото ми.
Бог погледна към камината, в която за миг огъня пламна ярко и силно. Погледна към масата и на нея се появиха различни ястия.
- Сега ти Бог ли си или закъсал фокусник? - попитах Христос, който разбра, че аз бях раздвоен от това, което видях.
- Не, човече! Аз съм Бога и съм дошъл да ви видя като как проживявате в тази студена зима.
И взе да ми задава въпроси, и аз му отговарях, като му разправях всичко така, както го разбирах и възприемах.
Дълго говорихме двамата. Дълго, бавно и спокойно, и аз така и не можах да разбера как денят си изтече като вода през сито.
- Е, дойде време да си отида, ама ще намина и към Каменар, че тогава - ми отвърна Бог ставайки и подавайки за сбогуване ръката си.
- Нека Господи да те попитам нещо за последно. Защо от както свят светува все злините взимат връх над добрините?
- Не знам човече, не знам! нещо от самото начало май е сбъркано!
На сутринта по телевизията казаха, че на завоя за село Каменар е намерен труп на неизвестен човек на видима възраст между 33 - 35 години, облякън изцяло в бяло. Бил е разстрелян с три изстрела - два в гърдите и един в челото.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.