Преди много години, преди да бъда пуснат да посетя една африканска държава, като поканен на гости, бях поканен на "чашка кафе" от МВР, за да им разкажа за неща, които и аз не знаех как ще се развият. След три месеца все пак получих правото да вида Африка от по-близо, благодарение на високопоставените роднини на този, който ме бе поканил.
От тогава не мога да си обясня отрицателното възприемане на негрите и тяхното оприличаване от "чистите" като маймуни в костюми.
След това бях на работа в СССР. Процедурите по проучването ми не се различаваха от тези, които бяха за Африка. Със сигурност съм трябвал да отговарям на доста високи критерии, за да получа свещеното право да стъпя в лелеяната земя на комунизма и да стисна ръката на съветския човек.
И рече Бог (на Историята), и нещата така се объркаха, че децата ни се пръснаха като пилци по този омразен капиталистически свят, за да ни пращат омразната капиталистическа валута - не са рубли, я - за да смогнем да си плащаме сметките и за да можем да говорим с тях и внуците си.
И което е най-гадното в това е, че тези, които ни лишиха от децата ни, никога не са спрели да ближат от захарта на омразния капиталистически Запад.
И си мисля, че на всички, които останахме да робуваме на скапаната ни система и не сме на никакъв що-годе висок чиновнически пост, да ни се плащат вредни от по 500 лева всеки месец, независимо дали сме на работа или не, защото скапаното ни държавно управление ни отне преди двадесет години правото да се чувстваме хора. Хора със самочувствие и достойнство.
Мисля, че съм прав.