Уловил рибарят златната рибка и едва не припаднал от вълнение.
     - Лелеее! Ще я продам на Агоп златаря, че да се видя и аз с пари. Тази криза мамката ми разката!
     - Не ме продавай рибарю! - проговорила рибката с човешки глас на чист български език.
     - Ама ти да не си Златната рибка от Приказката, дето изпълнява по три желания? - попитал с трепет в гласа си рибаря.
     - Да, аз съм! - отговорила спокойно рибката.
     - Ма ти какво правиш по нашите брегове? Да не си се заблудила, или пък хайвер си дошла да хвърляш?
     - Много питаш рибарю, а времето ти изтича.
     - Добре! Първото ми желание е да си имам частна банка. Второто е, да си направя обръч от фирми. Третото е - да съм вечен депутат. Хайде, изпълнявай!
     - Е, пусни ме във водата де! Инак на сухо няма как да стане твоята работа.
     - Ама да не ме излъжеш, че...
     - Е, как ще те излъжа! Коскоджами човекщ ще ставаш! Бива ли да те лъжа! Ти само ме пусни във водата!
     Пуснал рибарят рибката и зачакал, но тя му казала:
     - За да имаш частна банка трябва реката да потече червена. За да имаш обръч от фирми, трябва реката да потече турско-синьо. За да си вечен депутат, ще трябва при теб да дойдат Иван Костов и Ахмед Доган и да си дадат съгласието. Хайде, сега чакай, защото в чакането му е майката за вас, българите.
     И отплувала.
     А рибарят вече двадесет години чака на брега на реката да се сбъднат неговите желания.