Бесарабски българи

Тъжни били тез кервани
от каруци и коне.
"Тежка ще е участта ни,
роден край нас щом ни неще!"

Прогонени са от звяра
във фес ален и от Аллах;
бягат те за права вяра
от дом бащин, станал на прах...

Кълна ли са с луда болка,
и на сърце, и на очи.
Насред пътя богомолка,
а керванът напред върви...

Иде пладне, душно пладне.
"На водица, та се напий!"
Назад булка ще припадне,
напред - мъж ще се напий.

Облак вий снага космата
и затуля небе сиво.
Натежават в кал краката
и е страшно, и е криво...

Обръщат се с кръст божи
и с молитва на уста:
"О, Господи, как тъй може
толкоз мъка във тез сърца?!"

Отминава буря страшна
и стон, и гръм там затихва,
а в душата кална, прашна
неправдата не утихва.

Грейва слънце и се смее,
със милувка ги ласкай.
Топлината не ги грее,
мокро куче бясно лай.

Слънце топло не ги радва,
не ги мамят красоти.
В сърцата им - остра брадва,
в душите им - ярост ври.

Тежък път са те поели,
тежък, към незнаен край.
Радостите - овдовели,
бъдещето - кой го знай.

30.10.1990 г.
Варна