Кабули от Варна :: Паметник на паметта ни ІІ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

21.10.2009 14:55 - Паметник на паметта ни ІІ

Прочетен: 549 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 04.10.2013 12:32

Сегашното състояние на познания по родна история; по култура на държание; по начин на образование и видиотяването ни, изразено чрез ежедневни диващини, стигащи своя връх при всяко отвличане на поредната жертва, си има история. И тази история се пише не от днес, не от вчера, а от десетилетия назад. По-точно, още от деня, когато Тато взима юздите на властта в своите "бащински" ръце.
В статия, озаглавена "Още веднъж за шлака и чистия метал" на страниците на в-к "Народна култура" (бр. 4, 22 01.1966 г.) "големият" учен академик Сава Гановски отново изказва мъдрите си мисли за състоянието на културата (като общо понятие) у нас.
След като с общи словесни клишета ни запознава с бурния и революционен подем на социализма, академикът се спира на онези несоциалистически предавания по родната телевизия, киното и театрите. СЕГА ЧЕТЕТЕ ВНИМАТЕЛНО! "Всички знаем, че народната приказка за Мара пепеляшка може да се срещне във фолклора на много европейски, азиатски и американски народи и че тя като странна народна приказка е имала , има все още и днес известна естетическа и социално нравствена стойност. Но все пак защо именно тази приказка, в която така пищно се предават образите на царя, царицата, престолонаследника и дворцовия разкошен живот, бе поднесена на нашия телезрител тъкмо в навечерието на новата 1966 година?"
Каква философска мисъл! Какво прозрение! Какво търсене под вола теле! Цял един академик прави на пух и прах една детска приказка, в която се споменават монархически лица. Не може така! Можеше приказката да е от тъкачницата, дето "майка ми тъче на стана"; дето баща ми оре родните полета, а брат ми лее с тонове метал в Кремиковци! Ама че то май Кремиковци го умориха тъкмо хората на академика!
Академикът продължава с още по-голям хъс да хвърля в огъня всичко, в което не се споменава поне сто пъти КПСС, БКП, Тато, Брато и всички соц. величия.
"...че от няколко години по екраните на телевзията и на киното , по сцените на театрите и оперите и по страниците на историческите повести и романи взеха по-често да се появяват царе и царици, принцове и принцеси, боляри и болярки, патриарси и монаси, при това рисувани като общо правило като искрени и големи родолюбци, като народни герои и културни творци..."

СЕГА ВНИМАНИЕ!!!
"Не може, разбира се, да се отрече относителната прогресивна роля на някои от българските и други царе, боляри и патриарси, монаси от Първото и Второто българско царство. Не може да се отрекат прогресивната роля и пламенният патриотизъм на Асен и Петър, на Иванко (А кой беше Иванко?) и патриарх Евтимий, ако щете и на Исперих, Крум, Борис и др."
Ех, академикът му с академик! Ами че той ги върна всичките в строя отново, след като ги е изхвърлил на боклука на историята!
"Ние обаче в НРБ преди двадесет години ликвидирахме монархо-фашизма, отрекохме великобългарския шовинизъм и безродния космополитизъм и знаем добре, че нашият социалистически патриотизъм , органично свързан със социалистическия интернационализъм, е качествено нов и по-висш паятриотизъм дори в сравнения с оня на Левски, Каравелов, Ботев, Петко Славейков и други..."
По-нататъшното цитиране няма значение, защото казанът със словесен боклук, изливащ се от устата на измисления академик е все в тази насока, свършващ с възгласи по адрес на другаря Тодор Живков.
Ето как безродните комунисти, които са против космополитизма, но са с всичките си пушки и бомби за интернационалима, стигат до прозрението, че техният патриотизъм е по-велик от този, на Светеца на българското национално възраждане Васил Левски.
Ето затова техните потомци ни крадат без никаква милост и жалост, защото комунистите никога са нямали чувство за националност и държавност.

Нагоре

Тагове: паметник,