За циганина не трябва да съдим  нито по дрехата, нито по външтият му вид, а по постъпките му.

Объркал се човекът в планината. Лутал се с часове, търсейки вярната посока, но тъй и те успявал.
Изплашен, премръзнал и гладен, бил на ръба на отчаянието, когато в далечината пред себе си видял светлинка. Окуражен и с радост в сърцето...

- Защо плачеш, моето момиче? - попитал дядото десетгодишното си внучка, бършейки сълзите й.
- Дядо, видях как едно дете пребива това кученце с камък, защото му изяде сандвича. А баща му не му обърна никакво внимание, докато кученцето с...

Попитан дали чувства лична отговорност за състоянието на БСП и смята ли да подаде оставка Станишев поясни, че умее да носи отговорност, а всички въпроси, касаещи БСП, ще бъдат обсъждани във вторник.
Сашо Диков се заял с Магарето, питайк...

- Учителю, защо само се оплакваме от лошия си живот, а не можем да го променим?
- Защото тези, които ни управляват, са постигнали една много важна победа над нас - отучили са ни да се борим със себе си.
- Как така да се борим със себе си!

Ролята на централния площад на населеното място - мегдана -  е изключителна. Мегданът, който е почти в идеалния му център, още в протоисторията е бил място за срещи и общуване между неговите членове, както и за решаването на общозначими ...

Причините за изчезването на един народ от сцената на историята и неговото потъване в бездънната яма на забравата са много. Те се пораждат във времето постоянно, въпреки многовековната си продължителност, създавайки вериги от взаимно свър...

Винаги или в повечето случаи "работата" на българските ни политиците "удря на камък" и те започват да се мятат като пате в кълчища. От това тяхно неконтролируемо и не подаващо се на анализ мятане се получава синдромът на пеперудата. Това...

ЗА ДЪРВОТО НА ДУМИТЕ
     Било късна есен.
     - Дядо, помогни! – обърнала се девойката към дядо си.

Бисери от матурите
(Счупи глупостомера)
1. Вапцаров пише новата поетика по време на българската литература. (150)

ЗА ДЕМОКРАЦИЯТА
     Било ден за гласуване и към урните се стичал народ още от ранни зори. Само бай Георги, старият железничар, си седял кротко на пейката, пред блока.
     - Бай Георге, няма ли да гласуваш? - питали го тези, които бързали...